The cultural heritage of our land: from art to fork


PROJECT "THE CULTURAL HERITAGE OF OUR LAND: FROM ART TO FORK"
Проект: ‘‘Културното наследство на нашата страна: от изкуството до вилицата‘‘
Партньори по проекта:
 Istituto Professionale Statale Mauro Perrone Italy – Водещ партньор
 Zespol Szkol Ogolnoksztalcacych Nr 2 im. F.D. Kniaznina w Pulawach Poland
 TECHNIKI SCHOLI LARNAKAS Cyprus
 Agrupamento de Escolas D. Sancho I Portugal
 Езикова гимназия ‘‘Пейо Яворов‘‘, Силистра, България
 EPAGGELMATIKO LYKEIO PALAMA Greece
Период на изпълнение: 01.09.2019 – 31.08.2021г.
Стойност на проекта за Езикова гимназия ‘‘ Пейо Яворов‘‘: 25 860.00 евро.
Проект „Cultural heritage of our land: from art to fork “/„Културното наследтство на нашата страна: от изкуството до вилицата”/, по програма Еразъм +, е с училища партньори от 6 държави - Италия, Полша Кипър, Гъция, Португалия с работен език - англйски. Главна цел на проекта е учениците да се съсредоточат върху преоткриването на мястото, където живеят, проучване и запознаване с културното наследство, изкуство, природа, традици, обичаи, фолклор и типична храна на всяка една държава.


Този проект е съфинансиран по Програма „Еразъм+“ на Европейския съюз.
Тази публикация отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.


С дъх на маслини

Бюлетин

Ученици от ЕГ се завърнаха от Гърция

Пътуването до Гърция е пътуване до изворите на света. От тях отпиха ученици и учители от Езикова гимназия, благодарение на проекта „Културното наследство на нашата страна: от изкуството до вилицата” по програма „Еразъм+”, който ги отведе в южната ни съседка. Тони, Йоанна, Калоян и Георги се запознаха със свои съученици и намериха нови приятели. А преподавателите по английски език Маргарита Колева и Веселка Кръстева имаха възможност да усетят атмосферата в гръцкото училище и да обменят опит със свои колеги. Посещението в професионалното училище в град Палама бе интересно, защото позволи на гостите да усетят традициите и извън учебната сфера. Профилите информатика, машинно и електронно инженерство са свързани с район с богато земеделие и селско стопанство. Вълнуващо беше да се научи и почувства всичко, свързано с облика на малкото градче Палама. То е в район Кардица – стопански център на хранително-вкусовата промишленост на региона. Групите имаха възможност да видят в околностите на града изградените малки компании, участващи в преработката на тютюн, плодове, зеленчуци и памук; факултета по ветеринарна медицина към университета на Тесалия и факултета по дървообработване и технологии в мебелната промишленост. В Кардица е и Димотики Агора – един от защитените от ЮНЕСКО културни паметници . Културата на другите – какво ни свързва и какво прави уникален всеки народ – това е една от опознавателните цели на проекта, по който ЕГ си партнира с още 6 държави. В това отношение пътуването в Гърция бе наситено с много емоции от досега с паметници на дълбоката древност. И с желанието на домакините да представят своята страна и да разкажат за нейното минало и за хората днес. Един от поводите за гордост е онази част от планината Пиндос, където е изкуственото езеро Пластира, изградено на платото Неврополис. Уникално място, където всички се насладиха на спокойствието, на природата и слънцето. Но най-незабравимата гледка беше Метеора – комплекс от манастира в Северна Тесалия – уникално хранилище на свети тайни и духовни познания. Комплексът включва девет запазени манастира, от които шест са действащи, построени на върховете на труднодостъпни високи скали, подобни на каменни стълбове. „Те не приличат на нищо от тази планета“- казва за тях Честър Бенингтън. Досегът с това неземно място е като пътуване в друг свят – такъв, който учениците само са гледали в албуми и енциклопедии. Възможността да видят строежи от лоното на човешката цивилизация ги накара да задават въпроси и да искат да научат повече за внушителните културни паметници. Те се извисяват в небето на 400 метра височина над Тесалийската равнина, на 1 – 2 километра северно от Каламбака, както и на 21 километра северозападно от Трикала и на 70 километра западно от Лариса. Какво е усещането да приближиш манастири, които съществуват още от десети век, без да са прекъсвали монашеската традиция? Почти нереално – споделиха учениците. „Като че ли си в друг свят”. „И се чувстваш пречистен”. Скалните пещери на Метеора са заселени през 11 век от християнски отшелници. В края на 14 век при османското нашествие по върховете на естествените скални укрепления гръцки монаси построяват манастири, до които се стига по въжени мостове, подвижни стълби и стъпала, вдълбани в камъка. В района са съществували двадесет и четири манастира. Днес са останали само седем действащи, но единият е закрит за посещения на туристи. През 1988 г. Метеора е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Ла̀риса е градът, който предизвика големи емоции у учениците и учителите от Силистра. Защото този град направи осезаем един исторически герой, за който деветокласниците са учили в часовете по литература. И заради връзката на този град с българската история. Легендата разказва, че тук е родното място на Ахил. В това свято древно място са родени и две български царици, плод на династични бракове с управляващата българска царска династия на Комитопулите: Агата, съпруга на цар Самуил и Ирина, женена за Гаврил Радомир. В района на Лариса са открити следи от палеолитно селище, но данните показват, че то не е имало някакво особено значение за развитата култура в района. Участниците в проекта видяха Лариса и като съвременен важен търговски, транспортен земеделски и индустриален център на Гърция. Патината на миналото, преплетена с чара на настоящето – и в ежедневните разговори между учениците, и в историческите сведения, които обменяха – прозираше тази красива сплав от древност и съвременност. Магията на Гърция е и в уникалната храна – това беше една от темите за разговор – кой какво обича, какво е характерно за едната и за другата кухня. И учениците откриха, че има нещо, което безусловно свързва нашите два народа – маслините. За това бяха категорични всички, докато опитваха гръцките специалитети, приготвени със зехтин: риба, морски дарове, сувлаки и гирос; гръцка салата, дзадзики, сирене фета – уникално вкусна храна. От вилицата до културата на всеки народ често има една крачка. И често тази крачка е „вкусен” разговор, от който тръгва едно голямо приятелство.

Проектът е съфинансиран по Програма „Еразъм+“ на Европейския съюз.

Тази публикация отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.



До Кастеланета и обратно или От изкуството до вилицата

Бюлетин
ЕГ в медиите

Ученици от ЕГ се завърнаха от Италия

Какво е общото между вилицата и изкуството? Приятелството. Когато искаш да научиш повече за храната и културата на един народ, италианския например , намери си приятели и тръгнете заедно по улиците на някой град. Не чети за историята, стигни с приятели на брега на Йонийско море и древността сама ще ти разкаже за себе си. Днешното време върви по паветата на миналото. И ухае на кафе и на сладко. Това разказаха учениците от ЕГ, които се завърнаха от Италия. Там гостуваха на училището Мауро Пероне в рамките на проекта „Културното наследство на нашата страна: от изкуството до вилицата” по програма „Еразъм+”. Те и техните ръководители Маргарита Колева и Златина Димитрова научиха много, видяха много и си дойдоха, заредени с положителна енергия и нови сили.

Какво е Италия - помолихме ги да ни разкажат. Тесни улички със старовремски мотори по тях- като във филм- споделиха Нина, Габриела, Сияна и Кристина. И разказаха за бели къщи,за разходки по покриви и въжени мостове - по места, където наистина са снимани филми за Джеймс Бонд. Разказаха как пред храма на Посейдон човек разбира, че е прашинка на времето и че минало и настояще са едно, защото светът не остарява. Докато най-ценното в него са хората, светът ще е млад. Това, което най-много е впечатлило българските ученици, са хората-„топли и любезни”, гостоприемни и спокойни. Хора като морето и водата - бързо са заговорили българи и италианци на един език. Най-често чуваната дума обяснимо е била „mangare”. Защото домакините италианци са ученици в професионална гимназия и сами са приготвили храната, която са сервирали. А българските ученици , освен „Здравей” и „Лека нощ” на италиански, ще запомнят и думата „gelato”. В нея има мирис на сладолед- толкова хубав сладолед, че си остава една от емблемите на Италия. В малките или едрите неща е една страна? В сладоледа и мириса на какао или в замъка, който подпира небето? В посетените градове Кастеланета, Матера, Бари, Алберо бело, Таранто, Латерца, Паладжанело има и от двете. От базиликата, в която са мощите на Николай Чудотворец, до билките, които баби берат и провесват по улиците, докато в тях угасват слънцата на миналото. Малките улички с чара на миналото-това силно е впечатлило ученици и учители от ЕГ. Това, което винаги са мислили като реквизит за филм, се оказва реалност. И в нея живеят хора. Невероятно вълнение е да общуваш с тях. И да научаваш за света, обичаите, изкуството на другите.

Какво е България за италианците? „Една българска роза” и сълзи в очите. Защото е песен, която се разбира и без да знаеш думите-така са я почувствали учениците от Кастеланета. България е храна, поднесена с любов; български народни хора, изтанцувани с любов. Една българска приказка, нарисувана на постер. Когато си далеч от родината, всичко придобива друга стойност. Тогава споделеното „Здравей” на български и италиански е обещание за приятелство и желание да откриеш и разбереш другия. Да го опознаеш - от вилицата до изкуството. И да кажеш: „Харесва ми”. Има специален знак за „Харесва ми”, който италианците са предали на българите. Момичетата го направиха заедно и си спомниха за разходките до късно през нощта, когато в червения здрач на отиващия си ден са си казвали със знак „Харесва ми”.

Харесва ми да отварям сърцето си за други народи, традиции, обичаи, култури. Харесва ми да вярвам, че границите между хората са измислени. Харесва ми да научавам нови и нови неща за миналото. И за настоящето, което върви по калдъръмените му улици. Харесва ми да говоря на други езици-на езиците на приятелството. Харесва ми да усещам под чужди небета какво богатство е езикът. Много още изречения с „Харесва ми” могат да продължат Нина, Габриела, Сияна и Кристина от Езикова гимназия. И вероятно ще го направят, когато техните италиански приятели дойдат на гости в България. Работата по проекта включва още посещения, още културен обмен и още приятелства между партньорите от България, Италия, Гърция, Кипър, Португалия и Полша.