The cultural heritage of our land: from art to fork

PROJECT "THE CULTURAL HERITAGE OF OUR LAND: FROM ART TO FORK"
Проект: ‘‘Културното наследство на нашата страна: от изкуството до вилицата‘‘
Партньори по проекта:
 Istituto Professionale Statale Mauro Perrone Italy – Водещ партньор
 Zespol Szkol Ogolnoksztalcacych Nr 2 im. F.D. Kniaznina w Pulawach Poland
 TECHNIKI SCHOLI LARNAKAS Cyprus
 Agrupamento de Escolas D. Sancho I Portugal
 Езикова гимназия ‘‘Пейо Яворов‘‘, Силистра, България
 EPAGGELMATIKO LYKEIO PALAMA Greece
Период на изпълнение: 01.09.2019 – 31.08.2021г.
Стойност на проекта за Езикова гимназия ‘‘ Пейо Яворов‘‘: 25 860.00 евро
Проект „Cultural heritage of our land: from art to fork “/„Културното наследтство на нашата страна: от изкуството до вилицата”/, по програма Еразъм +, е с училища партньори от 6 държави - Италия, Полша Кипър, Гъция, Португалия с работен език - англйски. Главна цел на проекта е учениците да се съсредоточат върху преоткриването на мястото, където живеят, проучване и запознаване с културното наследство, изкуство, природа, традици, обичаи, фолклор и типична храна на всяка една държава.

До Кастеланета и обратно или От изкуството до вилицата

Бюлетин

Ученици от ЕГ се завърнаха от Италия

Какво е общото между вилицата и изкуството? Приятелството. Когато искаш да научиш повече за храната и културата на един народ, италианския например , намери си приятели и тръгнете заедно по улиците на някой град. Не чети за историята, стигни с приятели на брега на Йонийско море и древността сама ще ти разкаже за себе си. Днешното време върви по паветата на миналото. И ухае на кафе и на сладко. Това разказаха учениците от ЕГ, които се завърнаха от Италия. Там гостуваха на училището Мауро Пероне в рамките на проекта „Културното наследство на нашата страна: от изкуството до вилицата” по програма „Еразъм+”. Те и техните ръководители Маргарита Колева и Златина Димитрова научиха много, видяха много и си дойдоха, заредени с положителна енергия и нови сили.

Какво е Италия - помолихме ги да ни разкажат. Тесни улички със старовремски мотори по тях- като във филм- споделиха Нина, Габриела, Сияна и Кристина. И разказаха за бели къщи,за разходки по покриви и въжени мостове - по места, където наистина са снимани филми за Джеймс Бонд. Разказаха как пред храма на Посейдон човек разбира, че е прашинка на времето и че минало и настояще са едно, защото светът не остарява. Докато най-ценното в него са хората, светът ще е млад. Това, което най-много е впечатлило българските ученици, са хората-„топли и любезни”, гостоприемни и спокойни. Хора като морето и водата - бързо са заговорили българи и италианци на един език. Най-често чуваната дума обяснимо е била „mangare”. Защото домакините италианци са ученици в професионална гимназия и сами са приготвили храната, която са сервирали. А българските ученици , освен „Здравей” и „Лека нощ” на италиански, ще запомнят и думата „gelato”. В нея има мирис на сладолед- толкова хубав сладолед, че си остава една от емблемите на Италия. В малките или едрите неща е една страна? В сладоледа и мириса на какао или в замъка, който подпира небето? В посетените градове Кастеланета, Матера, Бари, Алберо бело, Таранто, Латерца, Паладжанело има и от двете. От базиликата, в която са мощите на Николай Чудотворец, до билките, които баби берат и провесват по улиците, докато в тях угасват слънцата на миналото. Малките улички с чара на миналото-това силно е впечатлило ученици и учители от ЕГ. Това, което винаги са мислили като реквизит за филм, се оказва реалност. И в нея живеят хора. Невероятно вълнение е да общуваш с тях. И да научаваш за света, обичаите, изкуството на другите.

Какво е България за италианците? „Една българска роза” и сълзи в очите. Защото е песен, която се разбира и без да знаеш думите-така са я почувствали учениците от Кастеланета. България е храна, поднесена с любов; български народни хора, изтанцувани с любов. Една българска приказка, нарисувана на постер. Когато си далеч от родината, всичко придобива друга стойност. Тогава споделеното „Здравей” на български и италиански е обещание за приятелство и желание да откриеш и разбереш другия. Да го опознаеш - от вилицата до изкуството. И да кажеш: „Харесва ми”. Има специален знак за „Харесва ми”, който италианците са предали на българите. Момичетата го направиха заедно и си спомниха за разходките до късно през нощта, когато в червения здрач на отиващия си ден са си казвали със знак „Харесва ми”.

Харесва ми да отварям сърцето си за други народи, традиции, обичаи, култури. Харесва ми да вярвам, че границите между хората са измислени. Харесва ми да научавам нови и нови неща за миналото. И за настоящето, което върви по калдъръмените му улици. Харесва ми да говоря на други езици-на езиците на приятелството. Харесва ми да усещам под чужди небета какво богатство е езикът. Много още изречения с „Харесва ми” могат да продължат Нина, Габриела, Сияна и Кристина от Езикова гимназия. И вероятно ще го направят, когато техните италиански приятели дойдат на гости в България. Работата по проекта включва още посещения, още културен обмен и още приятелства между партньорите от България, Италия, Гърция, Кипър, Португалия и Полша.