ЕЗИКОВА ГИМНАЗИЯ В МЕДИИТЕ

Едно вдъхновение...
Фотографията

„Не правим снимката просто с фотоапарата; влагаме в нея книгите, които сме чели, филмите, които сме гледали, музиката, която сме слушали, хората, които сме обичали.”
Ансел Адамс, американски фотограф

Фотографията, уважаеми читатели, е „рисуване със светлина”. Фотографията е силата да показваш на хората света, който не виждат. Предлагам ви заедно да се потопим в света на това изкуство, поглеждайки през „обектива” на двама млади и амбициозни фотографи, с които имах възможността да се срещна и да проведа интервю – Ася и Ани от 12.Б клас.

- Ася, искам първо да те попитам как се открихте с Ани?

- Не съм я познавала преди да дойде в нашия клас. Само съм разглеждала нейни снимки в различни сайтове. След като се измести в нашия клас, веднъж се появи с фотоапарата си и аз проявих интерес.

- Защо избра да се занимаваш точно с фотография?

- Всички обичат да се снимат, но аз започнах да имам по-различно виждане за самата фотография и тогава разбрах, че именно в това поприще искам да се изявявам.

- Какво е фотографията за теб?

- Начин да покажа себе си по един различен начин. Не с думи, а с една снимка, с един момент.

- Според теб, какво дава фотографията на хората?

- Усмивки, плач. Емоция.

- С какво можеш да сравниш фотографията?

- Един единствен запечатан момент, а може да въздейства толкова много. Аз друго подобно нещо не знам.

- Кой е любимият ви вид фотография?

- Портретната фотография. Мисля, че най-хубаво е да снимаш човека. Да погледнеш в нечии очи на снимка е много по-завладяващо. Можеш да покажеш много повече.

- Какво е отношението на околните към вас?

- „Снимай ме! Снимай ме!” Е, има и „Не ме снимай! Не ме снимай! ” Веднъж дори щяха да ми счупят апарата. Има и хора, които ни подценяват. Но надявам се после да сме променили първоначалното им впечатление към по-добро, защото за нас това не е просто щракане на посоки.

- Кое е най-необичайното нещо, което си снимала?

- Мисля, че най-необичайното нещо за снимане, е когато се снимаме с Анито една друга – тя снима мен, а аз –нея. Веднъж пък се снимахме като си лепим бисквити, шоколади, близалки по лицето. Нямате си представа, колко е трудно да се задържи една бисквита на лицето ти. В тази връзка един съвет – не си купувайте тежки бисквити.

- Кои са основните мотиви и теми, които присъстват в твоите снимки?

- Различното. Нещо, невиждано досега, или нещо, възприето от теб по различен начин.

- Миналата учебна година – на 27.07.11 г., имахте изложба в РБ „Партенийй Павлович”. Разкажете ни повече за нея.

- Особено от началото емоцията беше голяма. Никой не знаеше какви снимки ще включи и бяхме в пълен шок. Аз лично бях в голяма паника. Дори в последния момент реших да включа и свои автопортрети. Изложбата беше шанс да покажем развитието си.

- Един от клубовете в ЕГ „Пейо Яворов”, които започват от тази година, е за фотография. Вие ще го водите. Какви са идеите ви?

- Имаме идеи, но преди това ще се допитаме до хората, защото искаме да правим това, от което всеки ще извлече полза и ще му се наслаждава.

- Какви качества трябва да притежава един фотограф?

- Да е различен, да се научи да носи апарата със себе си, за да не изпуска моментите.

- Кое е различното, което виждате през вашия обектив?

- Вие виждате всичко купом, един хаос от обекти. Фотографът си подбира един обект от този хаос, пресъздава по свой начин и така го виждат и другите и чак тогава си дават сметка, че този един заснет елемент от цялото всъщност съществува.

- Кое е най-ценното, на което ви научи и все още ви учи фотографията?

- Очите да са на фокус.

- Откъде един млад човек като вас черпи вдъхновение?

- Откъде ли не! Понякога трудно, понякога те връхлита. Така дори един път изведнъж ни хрумна да направим фотосесия по „Снежанка и седемте джуджета”. Снимките станаха страхотни, но понеже беше зима, на цената на какво измръзване...

- Опиши себе си с три думи.

- Критична към себе си; обичам да мечтая; оптимист.

- Опиши Анито с три думи.

- Много идейна; много амбициозна; страхотен модел – много съм доволна от нея.

- Какво друго искате да снимате?

- Искам да снимам всичко на едно място. Представяте ли си го?

- Какво бихте посъветвали бъдещите ни фотографи?

- Не зарязвайте идеите си. Показвайте, че сте различни. В това е красивото. Апаратът няма значение, важно е първо да имаш сърце и виждане. Светът има нужда от нас.

- Довърши изреченията:

  • Най-лесното за снимане – Анито, хората с желание.
  • Най-изнервящото и най-опасно за снимане – абитуриентските балове.
  • Истинската снимка е истинска емоция.

Кое е първото, което ти хрумва като чуеш:

  • Снимка – емоция.
  • Обектив – леща.
  • Фотоапарат – копче за снимане.
  • Идеалното място за снимане – просторното.
  • Негатив – черно-бял.

- Ани, а ти как откри Ася?

- След като разбрахме, че и двете имаме фотоапарати започнахме постоянно да си говорим за фотография. Първата ни фотосесия беше една много откачена – стил „ретро”. Така започнахме да снимаме заедно и да си споделяме идеи .

- Защо точно фотография, а нещо нещо друго?

- Отдавна разбрах, че снимането ми е страст и много ми харесва. И преди година, когато ми купиха фотоапарат, вече имах възможност да да се изявявам като фотограф, да правя това, което харесвам. И разбрах, че това е най-голямото ми хоби, а може би и дарба.”

- Какво означава фотографията за теб?

- Когато родителите ми ми купиха фотоапарата – тук много им благодаря, като че ли намерих една част от себе си, имах шанс да се опозная по-добре.

- Какво дава фотографията на хората?

- Емоция най-вече. И спомени, много спомени и се радвам, че ние с Ася им помагаме да запечатат част от живота си.

- С какво можеш да сравниш фотографията?

- Може би тя е несравнима. Тя е снимка от теб самия. Тя е спомен.

- Кой е любимият ви вид фотография?

- Първоначално харесвахме едно, после друго. Разбрах, че на мен най-много ми допада социалната фотография. Хората. Но обичам да ги снимам в тяхната обикновена и непринудена обстановка. Въобще всичко да е нейчъръл. Обичам да снимам много и деца.

- Как ви възприемат околните като фотографи?

- Много хора, които ме познават, казват „О, Анито ще дойде да снима, тя има голям фотоапарат.” И ме викат на разни места да снимам, защото имам голям фотоапарат. А всъщност не фотоапаратът е голям – обективът, обективът е голям (допълва Ася).

- Кое е най-необичайното място, на което си снимала?

- Снимала съм на детски празници. Ходила съм и в близките села, където хората водят много труден живот. Беше интересно, как те ме канеха да снимам в къщите им.

- Кои мотиви и теми ангажират основно твоите снимки?

- Необичайното най-вече. Това, което хората не са имали смелост да снимат.

- Кажи ни нещо повече за вашата изложба на 27.07.11 г. в РБ „Партений Повлович”?

- Изложбата беше замислена още в началото, когато започнахме курса. Относно подготовката – ходиш сам да си слагаш снимките, стъкла падат, чупят се, режеш се. Тръпката е голяма. Отделяли сме часове, за да изберем само една снимка. За първи път показвах по подобен начин свои снимки. Радвам се, че можах да покажа себе си.

- Един от клубовете в ЕГ „Пейо Яворов”, които започват от тази година, е за фотография. Вие ще го водите. Какви са идеите ви?

- Искаме най-вече, тези, които ще се запишат в клуба, да се забавляват, да се чувстват свободно. И много ще снимаме. В училишето ни има много талантливи деца. Има и много хубави модели. Елате при нас – ще бъде страхотно. :)

- Какви качества трябва да притежава един фотограф?

- Да носи нетрадиционното в себе си, да изгради свое виждане, свой стил, да е креативен, да не се страхува, да предразполага, да улавя момента.

- Кое е различното, което виждате през вашия обектив?

- Например тълпата. Фотографът ще забележи само един човек и ще иска да снима само него. От всичко, което те заобикаля, избираш едно нещо и искаш да го направиш специално, да го направиш на снимка.

- Кое е най-ценното, на което ви научи и все още ви учи фотографията?

- На общуване, смелост, организираност, преценка, самоизразяване.

- Откъде един млад човек като вас черпи вдъхновение?

- От курса, на който ходихме, се научихме да гледаме много снимки от професионални фотографи. Това ни учеше, развиваше, вдъхновяваше.

- Опиши се с три думи.

- Енергична; обичам всичко да се случва, както искам; обичам да се усъвършенствам.

- Опиши Ася с три думи.

- Вижда нещата по свой начин; много претенциозен фотограф и модел; има усет.

- Какво друго искате да снимате?

- Искам да пътувам и да снимам на много различни места.

- Какво бихте посъветвали бъдещите ни фотографи?

- Снимайте това, което искате и както искате, без да се страхувате. Експериментирайте – със себе си, със снимките си.

- Довърши изреченията:

  • Най-трудното за снимане – изкуствените хора.
  • Най-приятното за снимане – пейзажите.
  • Истинската снимка провокира, възхищава, въздейства.

- Кое е първото, което ти хрумва като чуеш:

  • Снимка – спомен.
  • Обектив – голям.
  • Фотоапарат – Nikon.
  • Идеалното място за снимане – в ума ни.
  • Негатив – труден за изкарване.

А сега, мисля, че това, което ни остава, е да хванем фотоапаратите си и да започнем да снимаме, защото на света има толкова много места и моменти, които са наредени и само чакат да бъдат заснети. Защо да не сме ние тези, които ще ги заснемат!

Коледният дух в училище ли?
/Следколедно …/

Докосване до екзопланети

През м. ноември 2011г. Яница Венелинова Костадинова от ЕГ „Пейо Яворов”, гр. Силистра бе наградена на Националния конкурс "Космосът - настояще и бъдеще на човечеството" на фондация „Еврика”, в раздел „Графични произведения, създадени с помощта на компютър – рисунки, компютърни игри, анимации, уеб-базирани творби” за своята „компютърна презентация и игра-пъзел „Екзопланети”. Патрон на конкурса е българския космонафт Георги Иванов, от който тя получи личен автограф. Фондация „Еврика” подкрепя проекти на талантливи български деца и младежи в областа на науката, техниката и предприемачеството, насърчава обучението и специализацията, стимулира разширяване на младежкото международно научно и техническо сътрудничество.