Новини

19 февруари

Мигът мълчание. Той не отговаря. Той е въпросът. С пораснали сърца и изправени чела – очи в очи с историята. Днес мигът мълчание за единадесетите класове на Езикова гимназия пред паметника на Левски беше поклон пред тайнството на смъртта и цената на живота. Какво е смъртта, когато животът не е прекосил полята на младостта. Какво е вечността отвъд смъртта, когато животът е твърде кратък. Мигът мълчание всяка година е различен. Пред теб в камък стои историята. И не можеш да стигнеш до нея. Тя отваря въпроси и във въпросите – рани. За Левски. За България. За бъдещето. За нищетата на духа. За извисяванията. За времето в нас и нас във времето. Няма отговори. Няма. Вдигат се въпросите от света тук долу и тръгват нанякъде. Има ли всяко поколение свой Левски? Има ли два еднакви мига мълчание? Може би някой ден ще застигнат въпросите младите хора, които днес свалят шапки пред Апостола…А дотогава – ще имат своите мигове натрупано мълчание.