Новини

Интервю с Паркър Смайт - доброволец от САЩ в Езикова гимназия

Учениците в ЕГ са много дружелюбни и забавни. Винаги имат въпроси, искат да знаят повече, търсят знанието и не се притесняват да говорят. Интервю с Паркър Смайт - доброволец от САЩ в Езикова гимназия: Кой е Паркър Смайт? Представи се и ни разкажи за себе си. Така, за начало, аз съм Паркър Смайт и съм американец, който дойде в България, за да върши доброволческа работа. Дойдох, за да преподавам, да дам от времето си на учениците, на училището, на общността, да имам възможност да науча колкото се може повече и да дам, от своя страна, най-доброто, на което съм способен. Дойдох тук, защото от миналата година проявявам интерес към България, заради най-добрата ми приятелка. Така че, сега искам да развия знанията си тук, в България. Разкажи ни с какво се занимаваш в момента. Имам няколко хобита. Мисля, че най-любимото ми е боди-билдинга, фитнеса. Та можете да ме намерите във фитнес залата почти всеки ден, 7 дни в седмицата. Мога да свържа живота си със здравето, храната и как да водим по-здравословен начин на живот. Другите ми интереси включват свирене на пиано и китара. Обичам тези инструменти. Просто искам да бъда широкоскроен човек – чрез четене, чрез пътуване, Опитвам се да зная, колкото се може повече и да изучавам света. Защо в България? Както казах по-рано, най-добрата ми приятелка е [родом] от България и ми показа доста от културата на страната. Българската култура е първата, с която официално се запознах. Вече зная много: любимата ми супа е таратор, харесвам цаца и лютеница. Вижте, смятам, че България притежава много уникални неща, които не се срещат никъде другаде по света. Бил съм в доста страни като Китай, Русия, части от Европа, Обединеното кралство, Канада и много други места. Хората тук в България са много по-дружелюбни, отколкото в която и друга страна, в която съм бил. Вие, приятели, сте мили, много гостоприемни, правите толкова много, за да помогнете на някого, който едва познавате, на чужденец. Така че, мисля, че хората са това, в което се влюбих най-много в България. Вчера за първи път прекрачи прага на Езикова гимназия. Можеш ли да опишеш училището ни с три думи? Да, мога. „Интелигентно“, защото всички тук са страшно интелигентни и талантливи в различни изкуства, като например музика и танци, арт-грим и езици. Вие, приятели, говорите много езици. Аз говоря само един. Така че, „интелигентно“ е една от думите. „Забавно“ е следващата. Учениците са много дружелюбни, като личности са привлекателни и забавни. Винаги имат въпроси, искат да знаят повече, търсят знанието и не се притесняват да говорят. Това прави моята работа по-лесна, защото не се налага да говоря само аз. „Различно“ би било третата дума, защото никога не съм бил в град като този преди. Той е силносвързана общност и всички тук са много приятелски настроени. Може да не ви изглежда така, но е чудесно място за живеене: има много добра образователна система, предлага привлекателни гледки, хълм над града и е много добра дестинация за туристи. Така че, трите думи са: интелигентно, забавно, различно…много различно. Как се реши да се впуснеш в това предизвикателство – да влезеш в класната стая? Добър въпрос. Когато първо пожелах да пътувам, исках и да работя, защото така се пътува - трябва да работиш, за да изкарваш пари. Работата, в която знаех, че ще съм добър, беше преподаването на английски, защото съм англоговорящ. И така се сертифицирах да преподавам английски в Чехия. Това ме провокира да искам да посетя други места по света и да преподавам. Затова кандидатствах по програмата „Фулбрайт България“. В края на март ще разбера дали съм одобрен. Обаче, междувременно исках нещо, което да може да ми предостави допълнителен образователен опит. Така че, преподаването е причината, поради която съм в Силистра. Друга причина, поради която приех предизвикателството е, че обичам приключенията. Обичам да ходя на различни места, да заставам пред хора и да говоря, да бягам в маратони, да участвам в различни състезания. Все неща, които разширяват границите ми – физически и умствено. А преподаването определено е нещо, което разширява границите ми, защото в много случаи може би бих предпочел да си стоя в стаята и да върша нещо. Но влизането в клас, за да преподавам, ме изважда от зоната ми на комфорт, което винаги е нещо хубаво. Позволява ти да изучаваш нещата, които харесваш. Имаш ли вече планове за проекти с учениците си? Понеже всичко беше непланирано и не изцяло координирано, което просто се случи за седмица – получих имейли и дойдох, та нямах време да разработя план. Но имам план в съзнанието си, и ще се опитам да го реализирам следващата година като част от „Фулбрайт“. Все пак, това, което наистина искам да направя е нещо като фитнес клас. Няма да са само трудни занимания, ще тренираме във фитнеса, ще правим спринтове, различни упражнения, като лицеви опори, коремни преси, йога и всичко друго, което хората харесват. Дори ще правим разходки до хранителния магазин, ще откриваме кое е добре да се яде, кое не. Ще посещаваме различни фитнес зали, паркове, ще ходим на походи. Неща, свързани с активност на открито, с подобряване на здравето. Ако човек не се научи да ги прави докато е млад, с напредването на възрастта лесно може да се поболее. Но ако си физически активен, правиш правилните хранителни избори, и, разбира се кажеш „не“ на цигарите и алкохола, можеш да живееш по-дълго – просто с по-добро осъзнаване нуждите на тялото си. Кое е най-важното нещо, което искаш да им предадеш? Хм, искам да ги науча на всичко което знам, но това е малко трудно. Най-важното, което искам да им предам е свързано с пътуванията ми, нещата, които научих за света, както и с училищния живот в Америка, защото знам, че някои ученици проявяват интерес. Също, защото знам, че до 18-19 годишна възраст може и да нямате възможност да пътувате и обикаляте толкова много, но през последните 4 години аз имах този шанс, и ако мога да споделя знанията си с всички вас, ще бъде от полза. Тук съм не само за да преподавам, но и за да уча, защото, както казах много от учениците тук са умни и ителигентни. Мисля, че преподаването ще е взаимно: толкова, колкото аз мога да ви науча на нещо, толкова и вие ще можете да ме научете. Според теб кое е това, което прави един учител добър? Това да си гъвкав. Да си гъвкав означава да преподаваш по различни начини: не преподаваш само по учебника, не преподаваш само с игри, занимания и устни дейности. Преподаваш, използвайки различни методи, защото всеки учи по различен начин. Някои хора учат по-добре с очите си, други с ушите си или с писане, говорене. Ако един учител преподава по един единствен начин, може да навреди на учениците. Затова учителят трябва да се адаптира към нуждите на учениците. На преподавателите тук им се плаща, но не сме ние тези, заради които учите този материал; вие сте тук за образованието. Ако не ви учим ефективно, би било най-ужасното нещо. Искам да мога да помогна на възможно най-много ученици по различни начини. Мисля, че това е нещото, което прави някого добър учител – способността да е гъвкав в преподаването. Какво очакваш от тези два месеца с нас? Какво очаквам? Не очаквам нищо и го казвам защото не знам какво да очаквам. Още не зная какво е нужно да правя, не зная как да преподавам в час, нямам още много информация. Тук съм, за да уча нови неща, да виждам и да разбирам колкото се може повече. И като напредвам в работата, ще разбирам повече нейното естество и каква е ролята ми тук, как да се впиша по-добре в общността. Чак тогава ще имам някакви очаквания, но за сега просто се опитвам да науча възможно най-много. Учениците: Благодарим ти! Над интервюто работиха: учениците от 8а клас: Гергана, Мартина, Алис и Ана-Мария и старши учителят по английски език: Кремена Радоева