Новини

Честит и светъл патронен празник, ЕГ!

На 22 март ЕГ ,,Пейо Яворов‘‘ прибави с много гордост още една година към 26-годишната си славна история от обособяването си в самостоятелна Езикова гимназия. Като всяко отбелязване на годишнина, наред с вълнението, красивите емоции и радостта, ръка за ръка вървят равносметката и осмислянето на извървяния път. А пътят е дълъг – път на съзидаване, на съхраняване на българщината, на пламъка на будността и огъня на познанието, на изкусното умение и преди всичко на изключителната отговорност да помогнеш на дете да израсне в личност и да формира своята индивидуалност. Път на слава– на неизброими, пожънати с цената на много труд, упоритост и воля успехи; една гимназия дала на родината ни, а и на света– много таланти и достойни граждани. Възпитаниците на гимназията и всички свързани с достойната ѝ дълголетна традиция, могат с гордост и чест да носят името на своя патрон, да бъдат с гордо вдигнати глави, защото са закърмени с горди традиции и са стъпили на непоклатима скала: знанието и увереността в корените и достойното наследство; и притежават уверения, целеустремен поглед, отправен непоколебимо към бъдещето, към стремежа към новото и вечната жажда за знания, безусловно верни на своето верую: ,,...И винаги напред, ...Аз вечно диря!‘‘. В самото начало на светлото събитие тържествено прозвуча националният химн на Република България, последван от обичания химн на Езикова гимназия, автор на чиято музика е големият наш композитор Хайгашот Агасян, а текстът- дело на възпитаничка на гимназията - Диляна Георгиева, випуск 1997г. Водещите, с чиито роли чудесно се справиха– Маргарита Николаева /12 клас/ и Красимир Великов/10 клас/, ни поведоха на кратко встъпително пътуване назад из славната история на училището и неговите традиции, защото яворовци помнят и тачат святите родолюбиви завети- да знаят, помнят и уважават своите корени. Първият организиран концерт по повод празника на училището се състои на 22 март 1990г. През 1993 г. Езикова гимназия избира за свой патрон поета Пейо Яворов, а първият ѝ директор- г-н Красимир Коев установява връзка с племенницата на поета-революционер– проф. Ганка Найденова- Стоилова, която приветства топло възпитаниците на учебното заведение. Две години по-късно известният силистренски художник Йордан Господинов прави портрет на Яворов, който наред със совата, утвърдената награда ,,Първенец на випуска‘‘ - бронзова статуетка, вестник ,,Елит‘‘ и алманах ,,Копнение‘‘, и изработеното знаме стават част от неизменните свещени символи на гимназията. През годините директори са: г-н Красимир Коев, г-жа Маргарита Железова, г-н Васил Узунов и настощият директор– г-жа Магдалена Атанасова. Сред официалните гости бяха г-жа Светлана Великова- зам.-областен управител на гр.Силистра, която поднесе поздравителен адрес и дар от името на областния управител г-н Петко Добрев; г-жа Габриела Миткова– началник на регионално управление на образованието, гр. Силистра; г-жа Мария Чамурджиева– председател на обществения съвет на училището; г-н Ростислав Павлов– председател на училищното настоятелство от девет години и секретар на Община Силистра, който поднесе поздравителен адрес от името на г-н Юлиян Найденов– кмет на Община Силистра и приветства сърдечно в словото си учители, ученици и гости по случай тържествения повод на събитието: ,,Вашето призвание е да поведете децата по безкрайния път на човешкото познание, да отворите пред тях голямата книга на традиционните български добродетели и ценности. Призвание, достойно за уважение и признателност. Бъдете будни, бъдете смели и инициативни! Следвайте мечтите си и винаги продължавайте с гордо вдигната глава- през всяко ново предизвикателство. ‘‘В словото си кметът подчертава още, че твърдо вярва в успехите на възпитаниците на ,,училището, което носи неслучайно името на Яворов‘‘ и пожелава ,,попътен вятър по пътя на знанието‘‘. От името на именития хирург проф. д-р Иван Гаврилов – дарител на гимназията, явил се като благодетел за бъдещи абитуриенти, нуждаещи се от подпомагане, постъпи ново дарение– икона с лика на светите братя Св.Св. Кирил и Методий, както и книги за библиотечния фонд на училището. Поздравителни адреси бяха връчени и от името на Русенски университет ,,Ангел Кънчев‘‘- филиал Силистра, отдел Образование, ОУ ,,Иван Вазов‘‘, ПМГ ,,Св. Климент Охридски‘‘и др. Г-жа Магдалена Атанасова – директор на Езикова гимназия ,,Пейо Яворов‘‘ бе сърдечно приветствана на сцената от гости, учители и възпитаници на училището, и затвърди за пореден път името си на обичан директор. В словото си– топло, емоционално, развълнувано и с подчертана откровеност на тона, тя поздрави присъстващите с празника и насочи вниманието към това какво е да бъдеш горд наследник на яворовите традиции и завети: предизвикателство, гордост, любопитство и същевременно умението да надскочиш самия себе си, и не на последно място открои по важност ,,да помним кои сме‘‘ и това, което ни е завещано като гордо наследство. След тържествената част на събитието сцената бе изцяло завладяна от емоциите и неизчерпаемите таланти на възпитаниците на гимназията. Учениците ни поднесоха великолепния спектакъл ,,Любов и Страх‘‘, изцяло претворен по техни текстове; истински малък духовен празник: един проект по програма ,,Твоят час‘‘, сътворен от клуб ,,Творческо писане‘‘ и приятели. Над него с много любов под вдъхновяващото ръководство на г-жа Ваня Игнатова- преподавател по български език и литература и с помощта на актьора Станислав Георгиев, работиха с много хъс, енергия и всеотдайност: А. Илиева, Ахмет Исмаил, Бурчин Неждет, Даяна Аджемова, Деница Добрева, Деница Чернева, Илиян Китанов, Марина Андреева, Мария Тодорова, Мелин Ердинч, Маргарита Николаева, Михаела Тимофеева, Преслава Георгиева, Рая Чернева, Симеон Димитров, Християн Бачков, Теодора Радкова, Юлиана Манолова. Зад тон-режисьорския пулт неуморно стояха Еге и Джанер от 10 клас. Един спектакъл– откровение; разказ за простичките житейски истини, пътят, до които обаче е трънлив и изтерзан. Един спектакъл– откровен прочит на десетки човешки душевности; лични изповеди на млади хора, поднесени като изкуство; израз на преждевременно придобити мъдрост и зрялост; рано осъзнати и смело казани на глас горчиви житейски истини. Отделните етюди, майсторски подредени като психологически пъзел и страници от лични дневници, бяха отделени от биенето на сърце– напомнящо ни сякаш за вечния кръговрат и за това, че престоят ни тук, на земята, е предначертан и ограничен, и нямаме време за губене. Учениците ни направиха част от своите мечти, копнежи, страхове; позволиха ни да видим света през техните очи; пуснаха ни да надникнем дълбоко в душите им. Поставиха вечните, неразривни от човешката природа въпроси– за страха и любовта, за агресията, за стаените в душите им болки, нюансите на сивото, неизживяни копнежи и съкровени, светли мечти. Грация, пластика, музикални изпълнения, акорди на пиано и китара, нежна като въздишка цигулка ни пренасяха без думи в техните светове и разкриваха надеждите, смелите стремежи и цветни мечти за един по-красив и добър свят, разказваха ни мъдрите уроци на изкуството да изпитваш истинска радост от живота. ,,Обичта е отговорът на проблема за смисъла на човешкото съществуване...‘‘/Ерих Фром/ Под това мото бе замисълът на целия спектакъл– за любовта– вечната, копняната, изстраданата, раняващата, но съзидателна и спасяваща , нужна като живителна глътка вода... Любовта, на която се крепи светът..., защото: ,,...Светът е твой. И мой. С любов.‘‘