Вестник „Елит” и алманах „Копнение”

Малките хора в големия град

Михаела Михайлова и Глория Георгиева XIа клас

Ключът към едно невероятно пътуване е не само мястото на което отиваш, а и хората на които ще посветиш своето време там.По повод на това, стоейки на терасата последната вечер от нашето пътуване и съзерцавайки ярките светлини и динамиката в Брюксел решихме да ви покажем колко много трябва да ни завиждате – благородно разбира се.Няма да крием, че пътя до тук изпиваше малко по малко доброто ни настроение, докато пред полузатворените ни очи не се показа жаркото слънце, осветяващо ни пътя към новия ден в големия град.

Пропускаме формалностите около настаняването ни в хотела и разминаването ни с банята, за която всички копнееха и ви отвеждаме право в метрото.Тук не се чувстваш по-специален, а по-скоро като малка частица, придаваща още по-разнообразен вид на цветния пъзел.Пренебрегваш умората си, отваряш очите на четири и активираш бързите си рефлекси, ако не искаш разходката ти до „Мини Европа“ да се превърне в разходка до най-близката болница.Ето ви едно златно правило : „Масивната машина не се движи за теб, а въпреки теб ! „

Предизвикателно или по-скоро невъзможно ви звучи да обиколите света за 1 час ? Е, както и да си го представяте за нас беше лесна работа ! Доказателство за това са многобройните снимки пред всяка 1 забележителност, за която можете да се сетите.

Забавно е да пиеш чая си пред Биг Бен, но по-романтично е след минута да можеш да похапваш всеизвестните френски кроасани пред Айфеловата кула.Скокът до България ни зареди с още повече усмивки и повдигна самочувствието ни.Точно от това имахме нужда.Сякаш не можеше да стане по-добре, докато не прекрачихме праговете на приветливите ни стаи.А почакайте да видите само снимките, които направихме – моментално.Чисти и спретнати, забравихме умората си и покорихме нощта в бляскавия Брюксел.

Централния площад беше мястото, което ни завладя.Енергията и величието му ни караха да се чувстваме, толкова малки и горди че в момента сме част от обстановката.На място като това думите са ненужни, способен си само да се взираш в невероятната архитектура и да немееш.Магически завладяващо е !

Колкото повече улици обиколихме, толкова по-очевидна ставаше мистерията забулила този град.Светлините, силните вкусни аромати и приветливите погледи ни посрещаха зад всеки един ъгъл.Естествено няма да забравим да споменем удовлетворението, което изпитахме от факта, че сме от Езикова гимназия, защото в противен случай нямаше да можем да обиколим всички тези магазини, които неусетно изпразниха джобовете ни.

12 часа по-късно, се събудихме в големите си меки легла с широки усмивки на лицата си.Ден втори в Брюксел започна с обилна, здравословна закуска, силен вятър и много непостоянни валежи.Въпреки мрачното време, атмосферата в града не ни позволяваше да униваме, както и разходката която си направихме в много от магазините на ветровития град.За да повдигнем още повече доброто настроение се подложихме на шоколадова терапия.Престоя ни в малката уютна къщурка, изпълнена с невероятни сладости, повдигна още повече духа ни и ясно ни показа, че дегустацията е едно от хобитата, което задължително трябва да поместим в списъка си.Поглезихме сетивата си с отбрани шоколадови изделия, а разсеяните ни погледи копнееха за още и още.След тази кратка пауза във времето, се върнахме към реалността, посрещнати от притеснението за посещението в Европарламента. Още с влизането си , бяхме докоснати от изисканата атмосфера.Разнообразните брошурки, снимките и лъчезарния Димитър Стоянов на фона на Пленарната зала, повдигнаха интереса ни и събуди патриотични чувства в нас.

Пламенната реч и презентацията, която ни запозна с тънкостите на професията му ни накара да се почувстваме, като част от нещо голямо.Усетихме единството, прогреса и борбения дух на родината си.Пътуването ни ще остави диря в спомените ни с позитивността, с която ни зареди, информацията, която научихме, красивите места, които посетихме и всичко това придружено от прилива на емоции с които бяхме заразявани всеки един миг.Брюксел е град на различни хора, различни интереси и всичко това уравновесено от хармония и спокойствие.

Говорейки за различни хора . . . точно пред погледите ни симпатичен китаец оправящ леглото си, ни подсказва, че е време за сън. С пожелание за лека нощ, отпиваме последните глъдки капучино, докато вие четете тези последни редове.

Поздрави от привлекателното фоайе на Izan Avenue Hotel.

Интернационалният Брюксел

Вяра, XI.б

Брюксел е един очарователен град, съчетаващ в себе си величието на миналото и иновациите на настоящето. Макар че за по-голямата част от хората той е просто столицата на Белгия, за мен този град е нещо много повече, столица на една много по-голяма общност -на Европейския съюз, и обединител на всички европейци.

Веднъж отишъл в Брюксел, човек все едно е обиколил цяла Европа и се е запознал поне малко с маниерите и ценностите на другите нации в Европейския съюз. Разбира се, за да се случи това, всеки трябва да посети Мини Европа и Европейския парламент или поне една от тези забележителности.

За моя огромна радост, аз имах възможността да отида и на двете места по време на престоя ни в Брюксел и бях впечатлена както от едното, така и от другото. Мини Европа е може би най-красивият и най-информиращият парк за миниатюри на нашия континент. За разлика от други подобни места, на които съм била, тук са представени не само най-известните забележителности на страната – в случая Белгия, но, както ни говори името, и експонати на величествени места от всички държави-членки на Европейския съюз. Така, виждайки ги събрани на едно място, човек може да направи съпоставка между различните държави, сравнявайки най-вече архитектурата. Макар и само чрез този аспект обаче, всеки би намерил разлики в ценностите, разбиранията, възможностите – било то финансови, физически или природни. А ако не желае да прави това сравнение сам, на помощ идва кратката информация за всяка страна, разположена между отделните миниатюри, или по-подробната такава, намираща се след всички тях. Такива допълнителни знания могат да се получат и от многобройните интерактивни игри, намиращи се в парка. Там, забавлявайки се, човек научава изключително интересни неща. А като напусне това уникално място, ако не друго, то поне всеки вече е убеден, че Европейският съюз наистина е изграден на базата на многообразието.

Европейският парламент пък е безспорен символ на единството. Там работят по различен брой депутати от всяка една държава в Съюза, избрани от народа си, за да го представляват. Те се събират, заседават, в общи линии определят облика на Европа – какви промени е нужно да се направят, приемат нови закони, обсъждат бъдещето на Европейския съюз. Разбира се, не всеки път вземат единодушни решения, но това показва, че въпреки различията в мисленето, идеалите и разбиранията им, перспективно тези на отделните нации, винаги е възможно по рационален начин да се постигне съгласие, по който и да е въпрос. При създаването на Европейския съюз Жан Моне е казал: „Ние не създаваме коалиция от щати, ние обединяваме хора.”. Аз мисля, че той би бил много доволен, ако можеше да види какво се случва в момента, ако не в цяла Европа, то поне в Европейския парламент.

Освен всичко това, и на двете места е възможно посетителите да срещнат хора от други държави, било то докато се разхождат из Мини Европа, играят игри там или се запознават отблизо с Европейския парламент и това как той действа. Тези срещи са още една възможност за човек да общува с несънародници и по този начин да опознае тяхната страна или просто да упражни чужд език. Според мен човек би могъл да извлече само ползи от едно посещение в Брюксел. Това е един наистина интернационален град, град на много култури, където обединението и мира изглеждат като достижими цели. Той, и в частност Мини-Европа и Европейският парламент, показват, че е възможно да съществува „Единство в многообразието”, което е нужно на всички, защото, както е казал Алсид дьо Гаспери: „Ще сме силни само ако се обединим, и ще сме свободни само ако сме силни, и ще можем отново да бъдем себе си само ако сме свободни!”

Шоколад

Габриела Ялъмова, XIв клас

Шоколад – най-древното сладко изкушение. Както казват в известната реклама, едно парченце и си там – там, в царството на щастието, в земята на радостта, в магията на насладата... А за нас, учениците от ЕГ „Пейо Яворов“, – това там е в Брюксел, в Музея на какаото, в къща, сякаш излязла от приказката за Хензел и Гретел. Там ни заведе госпожа Ванушка Димитрова, в този миг – нашата фея.

Не буквално, разбира се. Всъщност сградата е построена в далечната 1697г и тогава е приютявала фамилията Девалк. Днес обаче е дом на най-хубавия шоколад – белгийският. Макар да не е с внушителни размери, автентичността ? (а и огромните количества примамливи кафяви блокчета) я правят очарователна. Хората са изключително мили и още с влизането посрещат всеки посетител с бисквитка, обилно потопена в шоколад – истинска анти-стрес терапия след дългите учебни дни. Имайки предвид факта, че тази сграда все пак е музей, предполагам се досещате, че освен лакомства, в нея има и информация – всичко от отглеждането на какаото, през производството на прочутите пралини, до влиянието на шоколада върху здравето на човека. По-интересен факт е, че маите първи са култивирали какаовото растение и то 2000 г. пр. Хр. Зърната му дори са били средство за разплащане за древната цивилизация (1 заек = 4 какаови зърна; 1 роб = 100 какаови зърна). В края на XVI в какаото станало не просто известно, но и много модерно в Европа. Крале и кралици обожавали тази напитка и вярвали в чудодейните ? качества (даже смятали, че има лечебни свойства). Основоположникът на съвременната таксономия, Карл Линей, бил толкова впечатлен, че я нарекъл „храна на боговете“. Шоколадът, такъв, какъвто го познаваме днес, се е появил едва през XIXв в Швейцария. А млечният му вариант е дело на Даниел Питър и Хенри Нестле.

След толкова приказки за вкусотии, не Ви ли се похапва? Е, в музея са помислили и за това. Из цялата сграда има разположени купи с различни видове шоколад – с малко повече въображение си представяш, че си изтънчен дегустатор, който се опитва да намери идеалният вкус... Чувството е много приятно! Вълшебството на какаото властва навсякъде – на рафтове са изложени маски, модели на анимационни герои и разнообразни фигурки, направени от шоколад. Майстори, чиито семейства се занимават с това от четири поколения, правят демонстрации как се работи с какаовата маса и как тя придобива формата на знаменитите пралини. А след това можете да ги опитате. Едни от най-впечатляващите експонати в музея са шоколадовите рокли (да, точно така, дрехи, които стават за ядене, но не, не е позволено да ги вкусите). Те са съвсем реалистични и най-вероятно биха изглеждали добре, ако някой ги облече, но има опасност да се счупят, така че това е невъзможно.

Както всички хубави неща, и нашето посещение в Музея на какаото и шоколада приключи. Но то ни създаде прекрасни спомени, към които да се връщаме, когато Брюксел ни липсва. А и си купихме достатъчно шоколад, за да ни поддържа щастливи докато си изберем друга дестинация, от която да добавим снимки към фотоалбума си.