Вестник „Елит” и алманах „Копнение”

Николай Михайлов - Брюксел 2011

Хората бездушни в мене блъскат се и отминават,
като в маскен бал всеки истинското аз закрил.
Всичките сърца сякаш веч не се сражават,
всеки себе си със своя щит прикрил.

Копнежът като жажда в пустинята ме мъчи
и нямам щит голям истинското да прикрия,
болката и яростта, които ти ми връчи,
тук под чуждото небе аз искам да убия.

Ала мечът откъм острата страна съм хванал
и по пътя стръмен аз избрах да тръгна,
като във бездънна яма паднал,
това сърцето хладнокръвно ми изтръгна.

Но не, за тебе в битка аз не ще да вляза,
в името на ангел с демоните свои да се боря,
аз обичах те, а ти с усмивка ме поряза,
веч вълкът самотен не ще навие воя.