Елена Хотинова
От Чикаго в нашата рубрика „Зелените улици на успеха” се включи и следващият ни участник.
Елена Хотинова Иванова завършва Езикова гимназия “Пейо Яворов” през 2010г. Учи политически науки в Софийски университет, а след това в университета “Рузвелт” в Чикаго. Междувременно започва да работи като репортер в телевизия Би Ай Ти, а в момента е експерт “Връзки с обществеността” към кметството в Чикаго.
Здравейте, приятели!
Казвам се Елена и искрено благодаря за възможността да говоря с вас. За мен е наистина вълнуващо и се надявам следващия път, вместо чрез кореспонденция през океана, да се видим и да си поговорим на живо.
Езикова гимназия беше само началото на едно невероятно приключение, което преди няколко години ме отведе в Чикаго. Щастлива съм, че успях да завърша висшето си образование тук, защото класовете ми бяха концентрирани върху съвременни проблеми и теми като политики, свързани с промените в климата, неравенства в метрополисните центрове, социална справедливост и дигитален активизъм. В момента тези знания са ми много полезни.
Имах и огромния късмет да се занимавам с журналистика. Започнах да работя в студиото на Би Ай Ти в Чикаго почти от самото създаване на телевизията и основно правех репортажи за българите, живеещи в Северна Америка. Пътувах много, присъствах на множество събития, запознах се с невероятни хора, които при други обстоятелства едва ли бих могла да срещна. Научих много и от колегите си, които бяха изключителни професионалисти. Заедно с тях направихме безброй репортажи, предавания и мащабни продукции като отразяването на предизборната кампания и президентските избори в САЩ през 2016г.
Най-голямо удоволствие със сигурност ми доставяха репортажите, свързани с българската общност не само в Чикаго, но и в други градове като Синсинати, Ню Йорк, Сан Франциско, Лос Анджелис. С моите колеги се стремяхме да разбием някои доста грешни представи за българската имиграция и да дадем гласност на важни теми като електронното гласуване, промените в изборния кодекс, формирането на обществени съвети на българите в чужбина, признаването на българския език зад граница. Надявам се да сме успели.
Журналистиката е прекрасна професия, но е доста трудна и не е за всеки. В момента работя в друга сфера, но определено опитът, който натрупах, е много ценен.
Какво Ви даде Езикова гимназия? На какво Ви научи?
Езикова гимназия ми даде много. Даде ми семейство. Истински приятели. Първата любов. Вдъхнови ме да вярвам, че мечтите се сбъдват. Даде ми куража да пътувам, да поемам рискове и да не се страхувам от грешки. Защото истината е, че със съучениците ми правихме много грешки, но учителите винаги ни даваха втори шанс. Знам, че бяха истински загрижени за нас и непрестанно ни насърчаваха да вярваме, че е важно да споделим със света талантът, който носим в себе си.
Преди няколко години направихте репортаж за дарителската кампания на наши ученици, които събраха над 25 хил. долара за строежа на училище в Африка. Как се почувствахте и има ли този репортаж по-специална стойност за Вас?
Разбира се. Това е един от любимите ми репортажи и смятам, че е съвсем естествено, защото аз продължавам да съм част от голямото семейство на Езикова гимназия. Когато научих за инициативата, веднага се похвалих на всички колеги и нямах търпение да направим репортажа! Спомням си, че докато интервюирах Майкъл по скайп, изпитах какви ли не чувства, хем радост, хем гордост, хем малко тъга, защото ми се искаше да съм по-близо. Може би това е другата причина репортажът да ми е толкова мил – просто беше начин да почувствам, че и аз се включвам във вашата кауза. Беше наистина вдъхновяващо и искрено поздравявам всички, които създадоха и подкрепиха тази кампания.
В момента работите към отдела по обществено здраве на кметството в Чикаго? С какви проблеми се занимавате?
Проектите, по които работим, са най-вече свързани с предотвратяването на различни заболявания и разработване на стратегии, с които да подобрим здравето и живота на хората в Чикаго. Пример е кампанията “Да стигнем до нула”, която има за цел до 2030 г. да намали новите случаи на ХИВ до нула. Никога не съм си представяла, че ще имам възможността да участвам в толкова мащабна и важна инициатива. За мен все още звучи невероятно, но нашето поколение наистина може да сложи край на ХИВ епидемията и децата ни никога да не изпитат страх от тази болест. Може дори изобщо да не научат за нея.
Други инициативи са свързани с опазването на околната среда, променящите се климатични условия, защита при бедствия и извънредни ситуации. За мен лично са много интересни стратегиите, които имат за цел премахване на неравенствата в здравеопазването, за да може всички хора (без значение техния пол, цвят на кожата, сексуална ориентация или национален произход) да имат равен достъп до качествени здравни услуги.
За какво трябва да внимава съвременният човек?
Това е доста интересен въпрос. И доста важен. Мисля, че трябва да внимаваме да не загубим себе си и да не се почувстваме твърде удобно. Когато на човек му е твърде удобно, обикновено не иска да предприема промени, и дори се страхува от тях. А не трябва да е така. Смятам, че винаги трябва да търсим промяна и да се стремим към нея. Така сме по-отговорни към себе си и към близките си.
Какво бихте променили, ако можехте да се върнете назад?
Може и да звучи като клише, но не бих искала да променям нищо. Чувствам се огромна късметлийка и съм благодарна, че съдбата винаги ми е подавала ръка. Заобиколена съм от хора, които обичам и чувствам, че те също ме обичат. Това е най-важното за мен.
Какво бихте казали на настоящите учители и ученици от Езикова гимназия?
Бъдете любопитни и не се страхувайте да задавате въпроси. Не се срамувайте да потърсите помощ. Застъпвайте се за хората, които са по-слаби и са поставени в неравностойна ситуация. Проявявайте разбиране и не приемайте никого и нищо за даденост. Важно е да се чувствате граждани на света и да знаете, че можете да го превърнете в по-добро място.
Изпитвам огромна благодарност и признателност към много мои съученици, учители и приятели от Езикова гимназия, които продължавам да чувствам близки и до днес. Благодаря ви за моментите заедно.