Росен Русев
Здравейте скъпи приятели,
Казвам се Росен Станчев Русев и бях випускник на Езиковата Гимназия в Силистра през 1990 г. След гимназията следвах физика в Софийския Университет, а след университета направих аспирантура по теоретична физика в САЩ. От 16 години работя във финансовата индустрия, и по-точно като “quant” в инвестиционна банка в Ню Йорк, където се занимавам с математическо и компютърно моделиране на енергийни опции и тяхното хеджиране.
Без никакво преувеличение, мога да твърдя, че годините в ЕГ бяха за мен най-важните формиращи характера години. Езиковата програма и училището като цяло ми дадоха една стабилна платформа не само за практическо усвояване на човешки езици, в моя случай главно английски и по-малко френски и руски, но също и положиха разбирането ми за неочакваните прилики между лингвистични и естествени науки. В езиците има поне толкова причинно- следствена логика колкото и в закономерностите на природата.
От своя страна естествените науки и особено физиката използват като главно изразно средство математиката, която до голяма степен е езикът на който общувам с физиката и използвам в настоящата ми работа. Дори в общуването си с компютъра използвам набор от изразни средства известни като програмни езици, всеки с особена семантика, идиоми, граматически правила и изключения.
За пръв път в ЕГ формирах интуицията си, че
усвояването и използването на лингвистични умения е една дългосрочна инвестиция, която не само ще ми служи в практически ситуации, но ще ми открие нови интереси и даде нови възможности. Действително, уменията заложени в ЕГ, за мен само са се множали и са ми били от полза навсякъде, от общуване с международни колеги до конструиране на математически модели, от програмиране на алгоритми за хеджиране до напоследък и финансово прогнозиране с изкуствен интелект. Ако звучи преувеличено, ще ви напомня, че доброто образование не идва с наливането, а с отварянето на бутилката, от която
излиза освободеният дух. Това, за което съм благодарен на ЕГ е, че ме научи как да научавам новото, неизвестното и полезното. Помня, че навремето познати и роднини ме питаха доброжелателно, но и скептично:
„Какво ще излезе от теб с този език?“
Аз също съм се питал, но съм благодарен на училището, на програмата и на учителите, че не оставиха място за съмнения. Това което получих от тях, дори неочаквано, беше именно отварянето на бутилката, с нея и на много далечни хоризонти. Тези неща ме заведоха от един континент в друг и от
предишния век в следващия.
Това, което бих казал на настоящите ученици на Гимназията,
а също и на учителите, е да вярват в себе си и да се целят високо. Да се гордеят от успехите си, но да не се възгордяват, да черпят от наследството на училището, но да не го изчерпват, а да го допълват със свой принос, да се съревновават, но да не ревнуват. Състезавайте се главно със себе си и във всяка ваша победа ще има само победители.
С най-топли поздрави и пожелания,
Росен