Как бе създаден химнът
Текстът на химна е написан от ученичката Диляна Георгиева през 1997 г. Ето какво си спомня тя:
“Традицията всеки випуск да остава нещо на гимназията много ни вълнуваше, защото искахме да сме различни, да оставим нещо, което наистина да има стойност във времето. Не си спомням дали точно г-жа Курдоманова ни “понатисна” или ние сами между класовете започнахме в началото на януари 1997 г. да си говорим какво ще подарим.
Самата идея се роди в най-обикновена дискусия, мисля, че бяхме на кафе с няколко съученички и изброявахме какво си има до момента гимназията – има си портрет, има си знаме, има си сова и напълно естествено знамето се вдига, когато зазвучи химнът – така решихме, че ние ще подарим песен. В следващите няколко дни коментирахме със съученици от другите паралелки и когато имахме достатъчно одобрение, трябваше да измислим как точно да стане написването на музиката и текста. Губят ми се моменти дали е имало други предложения за текст – аз просто седнах една вечер и го написах за 10 минути. На следващия ден падна голямо обсъждане в класа – всички мои съученички го харесаха.
Идеята Хайгашод Агасян да напише музиката се роди, докато отивахме към стаята на директора (г-н Коев), за да обсъдим предложението ни. Казахме му за това, че ще изпратим писмо на г-н Агасян, в което да го помолим да напише музиката. Г-н Коев не беше против идеята, но изтъкна предимствата на един друг наш градски композитор – Любомир Павлов, който по това време ръководеше хор “Дунавски славеи”. На практика задачата за музиката се даде на двама композитори – ние изпратихме писмо на г-н Агасян, а г-н Коев даде задачата на г-н Павлов. В края на м. март обаче ние нямахме още никакъв отговор и беше почти сигурно, че композитор на музиката ще е Любомир Павлов. Отговорът на г-н Агасян дойде 3 седмици преди бала ни. Обясняваше защо се е забавил и как би се радвал да присъства, но служебни ангажименти няма да му позволят. В плика бяха и нотите за така чакания химн.
Диляна Георгиева
Тъй като времето беше напреднало, официално бяхме казали на г-н Павлов, че ще разучаваме неговата мелодия. Ситуацията беше доста деликатна и в крайна сметка постигнахме съгласие да разучим и двете песни и на тържеството да изпълним и подарим и двете. Събрахме се на репетиция в Младежкия дом – нямаше никакво време за кой знае каква подготовка. Още тогава усещахме, че музиката на Агасян излъчваше това, което търсехме – жизнерадост и простичък звук, да се започва лесно и да кара всекиго да го тананика, докато се пее.
В деня на изпращането ни в залата на театъра, г-н Коев обяви подаръка на випуска и каза, че той не е само един, а цели два – благодари на композиторите, а аз прочетох писмото от г-н Агасян. Спомням си, че когато запяхме настоящия химн – цялата зала стана на крака и започна да ръкопляска бурно. Ако се пази запис от това изпращане, ще чуете как последният ни припев буквално ни се губеше, защото почти всички, които пееха, просто преглъщаха сълзите си пред всички хора, които ни аплодираха. Беше страхотен момент.”
Хайгашод Агасян
С г-н Агасян разговаря Тереза Николова /12 б клас, 2019-2020 г./
Той се върна назад в спомените си назад, преди 23 години. Спомни си, че е гостувал в Силистра. Каза, че пази още нотите на химна.
“30 години е една прекрасна възраст. Хубава, зряла младежка възраст – заяви г-н Агасян. – Здраве на ръководството и учениците. На всички, които милеят за училището, защото то е част от живота им. Първите възпитаници вече са зрели, големи хора. Нека изпълняват своята мисия в живота и да се зареждат с положителна енергия. Да се реализират успешно и да помнят, училището е свято нещо, всеки го носи в сърцето си. Поздрави от сърце! Аплодисменти за 30-годишнината!”