Александра Димитрова
Александра разказва пред newblog4u.bg какво е да си студент в Германия и какво предстои.
Тя е на 20 години, учила е в немска паралелка, но паралелно с езика се е занимавала и с математика, тъй като е имала афинитет към нея от малка.
В момента е в шести семестър в Техническия университет в Аахен, Германия. Според нея, образованието там е на много високо ниво и се дължи на всички професори и преподаватели, които са професионалисти в сферите си.
Източник: Новинарски сайт “Кворум Силистра”
Кажи ни малко за себе си
Казвам се Александра Димитрова, на 20 години и съм завършила Езикова гимназия “Пейо Яворов” – Силистра. Учих в немска паралелка, но се занимавах с математика паралелно с езика, тъй като от малка имам афинитет към нея. Всяка година се класирах първа на областния кръг на олимпиадата по математика, а два пъти съм била на призови места в Националното математическо състезание за чуждоезикови гимназии. Всъщност, езикът и математиката не са толкова различни, колкото изглеждат – и двете са структурирани науки, в които има правила и логически връзки.
Какво учиш в момента и защо се насочи към чужбина?
Уча Информатика в Техническия университет в Аахен, Германия. Може би градът не е много познат на повечето хора, но се намира близо до Кьолн. Днес е известен като студентски град, но няма нищо общо с този в София, освен, че също кипи от млади хора. Иначе е далеч по-тих и спокоен. Спрях се на Техническия университет в града, тъй като проучих, че е един от най-добрите за изучаване на моята специалност. Предлагат се и много възможности за работа, с свързани с университета. Образованието е на високо ниво и се дължи на професорите, които са професионалисти в сферите си – участват в международни конференции и е невероятно, че имаме шанса да учим и подготвяме дипломните си работи при такива хора. Винаги съм знаела, че ще дойда да уча в Германия, защото вярвам, че е хубаво човек да смени обстановката. Дори и да отидеш в друг град в България хората си приличат и е трудно да се сблъскаш с такива, които мислят различно, които са израснали по друг начин. И ако не направиш тази промяна, докато си млад, то кога?
Каква е процедурата за кандидатстване за обучение в Германия?
Най-важното нещо е езиковата диплома, тъй като в Германия почти всички бакалавърски програми са на немски. При магистратурите е обратно – при тях е нужна английска диплома, тоест можеш да се обучаваш и без да говориш немски. Следващата стъпка е превеждането на дипломата за средно образование и това и чрез агенция, но аз го направих сама. И понеже е хубаво да има къде да живееш като те приемат, последното нещо е, разбира се, да си намериш жилище. Самото записване в университета става онлайн или документите се изпращат с куриерска фирма.
Как протече интервюто ти за общежитие?
Първо е хубаво да спомена, че немските общежития се различават от българските по това, че до последно мястото ти в тях не е гарантирано. Понякога за едно място се борят повече от 10 студенти, затова е желателно да се запишете отрано. Лично аз кандидатствах година по-рано за общежитие в Аахен, като всеки месец трябваше да потвърждавам, че още чакам. Има два начина да получиш стая в общежитие – някои университети директно ти изпращат имейл, когато се освободи стая и си достатъчно напред в списъка, както в моя случай, ти дават възможност да избереш за кое общежитие да кандидатстваш. Вариациите са различни – някои са самостоятелно стаи с общ коридор, където делиш кухня и баня с няколко души. Други са по-скоро апартаменти, които споделяш със съквартиранти, а има и самостоятелни апартаменти, за които естествено е най-трудно да се уредиш. Другото различно е, че трябва да изпратиш кратко твое представяне, за да се запознаят с теб студентите, които живеят с теб в общежитието и да решат искат ли да се присъединиш към тях. Мен ме одобриха от четвъртия път. Съквартирантите ми се оказаха иранка и немец, които любезно ми направиха видео-разходка из общежитието, тъй като си говорихме по Zoom. Стаите ми допаднаха толкова много, че направихме правилен избор. Избрахме се взаимно.
Доволна ли си от настоящата си специалност?
Да, на хиляда процента. В момента съм в 6-я си семестър от бакалавъра и пиша дипломната си работа. Харесва ми, че програмата ми не е напълно задължителна, а ми дава право на избор. Още от втория семестър на първи курс имах избираеми дейности като семинари и практики. Интересното на моята специалност е, че бакалавърът ми е структуриран така, че да обхваща всички области на информатиката, тъй като е доста обща наука. За мое щастие, имам и задължителни предмети по математика, което е стабилна основа за специализиране в която и да е област после и най-вече да усетиш коя е твоята – приложната, теоретичната, техническата… Можем да запишем и Майнър специалност, която да е различна от основната ни специалност – една хубава практика в НБУ. Очакванията ми относно специалността ми се оправдаха, но знам, че при всички български студенти е така. Според мен се разочароват, защото имат очакване за попадане в малка специалност, в която лесно се установява лично отношение с професора към тях. Аз бях наясно, че в моята специалност, всеки семестър влизат поне 600 нови студенти. И понеже сами подреждаме програмата си, в някои избираеми курсове може да попаднеш дори с 900 човека в залата. Това прави личният контакт с колегите и преподавателите почти невъзможен.
Успя ли да пречупиш езиковата бариера и какъв съвет би дала за по-лесна адаптация?
Донякъде успях да пречупя езиковата бариера, но тя по-скоро идва от нас самите, отколкото от хората около нас. Просто се отпуснете да говорите – това е личният ми съвет. В началото и на мен ми беше трудно, после разбрах, че за хората е важно да се разберете, а не да говорите перфектен немски. Хубавото на Германия е, че има голям процент чужденци, с които самите немци са израснали от ранна възраст. В немските училища няма разделение между месни и чужденци, интеграцията е сравнително лесна.
Скъпо ли е да бъдеш студент в Германия?
Както в България е от значение дали живееш в Търново или София, така и в Германия, градът е определящ и най-вече наемът на жилището. Това е най-големият разход за един студент. Общежитията в Германия са по-скъпи от българските, но за сметка на това предлагат по-добри условия и ти дават усещането, че си на квартира. Бих казала, че в по-малките градове спокойно можеш да намериш къде да живееш за около 400 евро. Разходите за храна и излизания са долу-горе същите като в България. Стандартът на живот е различен за различните градове, но всеки може да намери според бюджета и очакванията си нещо, което да му пасва. Университетите предлагат и студентска карта за транспорт, от която също можеш да се възползваш. Поредната новост във връзка с нея е, че тя важи за цяла Германия, а не само за областта, в която живееш. Известно е, че образованието е безплатно за студентите, като изключим скромната сума от 50 евро, която всеки семестър плащаме за социалните служби в университета – клубове по интереси, помощни служби за намиране на общежитие… Освен това винаги можеш да започнеш работа за допълнителни доходи. Моят университет, например съдейства на студенти, които си търсят работа – постоянно се правят изложения на фирми, които привличат студенти, качват се обяви за работни позиции дори и да не могат преподавателите да те свържат с работодател. Имаш възможност за работа и в самия университет – можеш да станеш тютор по всеки предмет, който си завършил с хубава оценка. Това работя аз вече трета година подред – в задълженията ми влиза проверка на домашни, водене на упражнения, проверяване на изпити… Специалностите ни са огромни, така че тази работа не се извършва от професорите, а от тюторите. Може би това е една съществена разлика на един професор в България и в Германия – професорите на при нас са на първо място изследователи, занимават се с академична дейност, а на второ място са преподаватели. Подготвянето на упражненията и изпитите пък е работа на асистентите, които, обаче на първо място подготвят доктурантурата си.
Ако ти дойдем на гости в Аахен, къде ще ни заведеш?
Аахен е много стар град с важно историческо значение. В него са коронясани всички императори на германската империя, а най-емблематичната фигура на града е на Карл Велики. Аахен става любимият му град, провъзгласява го за столица на владенията си, построява и дворец. Градът е разположен на границата с Белгия и Холандия, затова туристите се впечатляват как пеша може да се стигне до най-високата точка на Холандия. Наричат тази точка “ъгъл на трите държави”, защото все едно си стъпил на всичките едновременно. Катедралата в центъра и кметството до нея отразяват красивата архитектура на града. Действително когато се разхождаш из улиците му, все едно се разхождаш в галерия. Аахен е озеленен и природен като почти всички немски градове и понеже е сравнително малък се стига много бързо до горите за излет, които го ограждат. Едно от любимите развлечения за нас студентите е да излезем в парковете или поляните на пикник. Бих казала, че повечето млади хора са навън, а в кафенетата са по-скоро възрастните. Удобство е, че през уикенда можеш да си хванеш влак и да се озовеш в Брюксел или Париж за 2 часа. И нещото, което ме изненада, идвайки да уча тук – студентската болница в Аахен е най-голямата мултидисциплинарна болница в Европа. Виждала съм я на живо и наистина е огромна с доста нестандартна архитектура. Нищо чудно, че толкова много български студенти идват тук, за да учат медицина. Заслужава си да дойдеш в Аахен и през зимата за Коледните пазари – в тях има традиция, атмосферата е различна от тези в останалите страни. Дървените къщички, украсата, това да изпиеш хубаво греяно вино с любим човек… Можеш да се докоснеш до занаяти, които месните са съхранили и демонстрират пред очите ти. Единствено бих препоръчала да посетите тези базари през седмицата, когато не е така натоварено, но поне се задържат за доста време. И не на последно място, препоръчвам ви да се отбиете в едно от любимите ми местенца в Аахен – книжарница “Артемис”. Тя е първата книжарница в града с основен фокус върху queer книгите и тези за феминизъм. Това е едно от нещата, които ми харесва в Аахен – градът е приемащ и отворен към нови бизнеси, ориентирани към различни групи на обществото.
Да разбирам, че ти си и отдаден читател, освен рационален математик?
Обожавам да чета! Обикновено в края на всяка година имам около 50 прочетени книги – не че ми е самоцел, но така се случва. Гледам да го правя в свободното си време, защото това е начин да изляза извън сферата на специалността ми. Не смятам, че човек трябва да ограничава вниманието си само върху основното нещо, с което се занимава професионално. Винаги съм се интересувала и от другите житейски области. Това е и причината вече година и половина да посещавам Читателския клуб към книжарницата, където често се провеждат културни събития, четения на автори, музикални изпълнения. Клубът ни се среща през един-два месеца и всеки път избира книга, която се чете и обсъжда на бъдещите ни сбирки. Излизаме от зоната си на комфорт с различни жанрове, а аз разчупвам езиковата бариера с това занимание, защото обсъждаме книгите на немски. Така че ви очаквам в Аахен и обещавам да ви превеждам!
Автор: Селин Ариф
Снимка: Александра Димитрова