Пейо Яворов
Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на 20 век.
Роден е в град Чирпан на 1 януари 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1900 година работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния легален орган вестник “Дело”. За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 година. Пленен е скоро след това от върховистка чета и се завръща в България.
Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение – “Дело”, “Свобода или смърт”, “Автономия”, “Илинден”. Първата му публикувана творба е стихотворението “Напред” във вестник “Глас македонски”. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – “Гоце Делчев” (1904). На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е избран за допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО.
Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот. В кръга “Мисъл” той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява- той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията за убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство.
През 1901 година издава първата си стихосбирка “Стихотворения”, чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. Плод на работата му в Народния театър са две пиеси – “В полите на Витоша” (1910) и “Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (1912).
През 1907 г. излиза втората му стихосбирка “Безсъници”, която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика.
Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и “прозрения” за “вечните въпроси що никой век не разреши”, променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане.
През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета “Подир сенките на облаците”, чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев.
В 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга “Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903”.