Peyo Yavorov Language High School

Nikki Candelero: Да мислиш извън куба!

Nikki Candelero, един от най-успешните дизайнери в България, е възпитаник на ЕГ „П.Яворов“. Той е автор на визуализацията на проекта на ЕГ финансирам от Фондация “Америка за България”. Той е първият, който „видя“ училището по начина, по който то изглежда в момента. Говори за гимназията с обич и признателност. И днес продължава да се чувства член на семейството на ЕГ, защото, както казва той, „това училище ни е направило хора”. Затова, когато му се обаждат с молба да даде дизайнерско решение за проекта на фондация „Америка за България“, той се отзовава с желание.

В безумно кратък срок – една седмица- събира материали. А самата визуализация изготвя за една нощ. За 20 часа. Сяда пред компютъра в 20 ч. и става на другия ден в 17 ч.

Вдъхновение ли е това?

Професионализъм?

Опит?

Как събира в хармонично единство парчетата на пространството?

Разчита много на усещането и на вдъхновението, както всеки творец. И на логиката и скритите послания на дизайнерските закони. Цветовата комбинация е избрана на базата на фасадата, всеки детайл е обмислен така, че да се вписва в цялото. А „цялото“ като резултат е наистина впечатляващо и респектира с красотата, топлината и хармонията си. „За мен беше удоволствие…

Гимназията е най – най – най- хубавият момент от живота ми.”, споделя Канделеро. И си спомня за годините и за училището, което „му е дало силен старт в живота“. Именно там, в девети клас, докато учи в английска паралелка,

Избира да следва архитектура

Логично се стига до това решение, защото то събира в едно две негови страсти и призвания – рисуването и компютъра. Nikki се готви за два кандидатстудентски изпита по рисуване – перспектива и капител. И в последния момент решава да опита и с ландшафтна архитектура. Явява се на изпит за пейзаж, без да се е готвил за него. Знае азбуката на изобразителното изкуство – геометричната перспектива, светлина, сянка, но …пейзаж не е рисувал никога. Рисува го за първи път в деня на изпита за пейзажна графика. Реално първият му завършен пейзаж е самата работа, която предава. И става един от десетте приети студенти от цяла България. Пет години учи ландшафтна архитектура. Перфекционалист е във всичко, което прави. До втори курс, когато се чертае основно на ръка, Ники си слага ръкавици (плетени), за да не нагъва пауса от изпотяването на ръката.

Как се ражда името Candelero ?

През 2001 година, в трети курс, Ники си инсталира софтуер и го учи сам. Работи по първия сериозен проект – озеленяване на булевард . И тогава решава, че му трябва артистичен псевдоним. Иска думата да започва с K(C), да има Л(L) заради мекото произношение и да има Р(R) заради звучността. К-л-р! Това е! Приятелката му тогава, която знае испански, взема испански речник, отваря на К и му казва: „Ей, Канделеро!“ Това се случва по Великден. Първият Канделеро е керамичен заек с гащеризон – оцветяват го заедно и написват на него (върху коремчето) „Candelero“. Думата като съществително означава свещник, от „кандела“ – тип свещник, висок, коридорен свещник.

Обучението в Милано

Дипломира се с отличие в България, но не спира да търси – търси ландшафт на високо ниво. Започва да прави 3D визуализации, занимава се с интериор. Работи за ChaosGroup, софтуерна фирма, която разработва най-успешния 3D рендер в Световен мащаб. След това се отделя от нея и продължава сам. Иска да учи интериор и продължава обучението си в Милано – Politecnico di Milano – най-голямото, най-старото и най-реномирано училище по дизайн в Италия. Преподават му звезди в италианския дизайн като Андреа Бранци, Стефано Джованони, Марко Пива. Завършва с отличие второто си магистърско висше по интериорен дизайн.

Проектите

на Канделеро са много – в България и в чужбина. Някои от тях са: „Ембърли“ на Лозенец, чийто дизайн до най-малкия детайл е негов. Участвал е в работата по бар „Графити“ във Варна, който печели наградата за най-добър бар в Европа и после – в света за 2012-та. Работи с бившия главен дизайнер на Лореал, който си прави своя фирма и открива обекти. Много козметични студия „KERASTASE” /луксозната марка на Лореал/ по цял свят са с дизайна на Никки Канделеро. Друг проект е свързан с Marc Jacobs, бутиков тип дизайнер, една негова дамска чанта струва 1500-2000 долара. Никки изработва много от визуализациите и чертежите за негови обекти в Лондон, Париж, Кувейт. Има много клиенти и в Италия. Изработва дизайна на интериорите за каталози на италиански фирма, която произвежда луксозно обзавеждане за баня – хамами в три варианта. Хамамът – това е суперлуксозна душ кабина с много функции, турска баня, различни душове, пара, цветотерапия, ароматерапия – последната мода в обзавеждането на баня.

Какво се очаква от архитектурата и от дизайна на бъдещето?

„Не си представям космически сцени, къщи във въздуха и други такива.” – казва Канделеро – „Напротив, за мен истинското бъдеще е връщане към природата, интеграция с природата. Зелени фасади, състейнъбъл къщи, къщи, които са енергийно независими – това са модерните неща в момента, които се развиват в архитектурата. Контактът с природата не бива да се губи. Човекът е част от нея. Не бива да бъде изолиран в изкуствена геометрична среда. Силно Ви препоръчвам да разгледате един проект-сайт ( http://natureisspeaking.org ). Завръщат се естествените природни материали. Оникс например – камък, който пропуска светлина, и се получават уникални ефекти“. Модерно е използването на естествени видими материали.

Много интересни неща предстоят. Интериорът е много бързо развиваща се сфера. Никки Канделеро разказва за много и различни технологии, някои звучат като на кино. Кой ще е мислел преди десет години, че хладилникът ти може да поръча сам мляко. На кухненския плот изскачат екрани, технологиите се развиват бързо, има вече индукционни котлони – не топлят на принципа на термичното затопляне, топлят на принципа на индукцията. Хващаш тенджерата, в която готвиш, с ръце и не се изгаряш. Или: китайци в момента на базата на карбона разработват такива материали, които са супер тънки, но издържат на огромни натоварвания. Представете си след време кухненската маса да е дебела колкото две банкноти. А можете спокойно да стоите върху не

Най-близките планове на Nikki Candelero?

Свързани са с една супер умна къща, в чието измисляне ще участва. Умните къщи са тези, които сами се грижат за себе си. А стопанинът може да ги наблюдава и контролира от разстояние. Какво може да правят умните къщи? Много неща. Някои от тях – вървиш и светлината върви с теб. Музиката те следва – мести се с теб от стая в стая. Горе на покрива се инсталира микрометеорологична станция и във всеки един момент се знае каква е скоростта на вятъра, температурата на въздуха. Примерно ако духа от изток, къщата спуска щорите там с цел да не се счупят прозорците. Ако къщата „научи“, че ще вали, също спуска щорите. Къща, която мисли сама за себе си. Стопанинът може да проверява отдалеч как е домът му. Виждаш забравени крушки – гасиш ги от разстояние. За колко време ще станат масови тези къщи?, попитахме Канделеро. „Когато хората повярват в тях, тогава. В момента единици усещат предимствата на тази технология. И е скъпо. Но ще стане. Ще дойде момент, когато хората ще питат: Ти как може да имаш къща без автоматизация?“ – пророкува Канделеро.

Какво означава да си дизайнер?

Да си дизайнер означава “да си създател” – казва Никки Канделеро. – То не е професия, не е занаят. То е чувство. Чувство, което трябва да имаш вътре в себе си. Една от основните задачи на дизайнерите е да гледат в бъдещето и да го носят в настоящето. Да усещаш какво ще дойде и да го докараш днес, в настоящето. Ако искаш да си истински дизайнер, трябва да се научиш да гледаш в бъдещето. Аз все още се уча. Цял живот се учиш. Винаги трябва да се стремиш да знаеш какво ще е след година, след две, след пет”…

Какво пожела Candelero на читателите ?

Вярвайте на младите. Не се плашете от бъдещето и вярвайте, че и една птичка може да направи пролет. Стара индианска мъдрост гласи, че времето, в което живеем, сме го взели назаем от бъдещите си деца. Важно е какво ще направим ние днес, защото после те ще ни наследят. Пожелавам повече да се вярва на младите, за да могат те да излизат извън куба, извън квадрата. Революциите са от онези хора, които са мислили извън куба. Една идея си струва, ако не може да се побере в сегашните представи, ако е тотално откачена, непонятна и странна. Извън куба!

С Nikki Candelero разговаря Грациела Солакова