Искра Филева
Професор Искра Филева от Колорадския университет в Америка е завършила нашата Езикова гимназия. Нейно есе е печелило първа награда в конкурс на вестник New York Times. Г-жа Филева, носителят на Сова за 1994 година, е следващият участник в рубриката „Зелените улици на успеха” . За своя път към едни от най-престижните храмове на знанието в света и за възможността това да се случи, благодарение на началото, което е ЕГ – прочетете в интервюто.
Представете се. От кой випуск и клас сте; какви езици изучавахте; висше образование; в кой град/държава живеете; разкажете ни за Вашия професионален път.
Аз съм Искра Николова Филева. Завърших Езикова гимназия през 1994 година, с английски и френски език. След това учих философия в Софийския университет „Свети Климент Охридски” и магистърска програма по философия в университета в Сейнт Луис в САЩ. През 2003 година започнах докторска програма в Бостънския университет. През 2008 г. получих докторска степен и започнах работа като университетски преподавател. Работила съм в няколко различни университета в Америка. В момента съм професор в Колорадския университет-големия държавен университет на щата Колорадо.
Към момента имам повече от 20 академични публикации. Редактор съм на една колекция със заглавие „Въпроси за характера” (Questions of Character), издадена от Oxford University Press. Сега работя над другата си книга за способността /или липсата на такава/ на психопатите да мислят и действат морално. Едно мое есе за широка аудитория, публикувано във вестник New York Times, спечели първа награда в конкурс за есета:https://opinionator.blogs.nytimes.com/…/character-and…/. А ако искате да научите повече за моите възгледи за характера, може да чуете интервю с мен, излъчено по едно местно радио: http://psychtalkradio.com/whos-got-character/
Какво Ви даде Езикова гимназия? На какво ви научи ?
Помогна ми изключително много и съм дълбоко благодарна на всички мои учители. В Езикова гимназия не само научих език, получих изключително добра подготовка по всички предмети. Първия си философски текст написах още в осми клас и с него спечелих конкурс за есе, организиран от вестник в Добрич. Една талантлива млада учителка по литература – г-жа Росица Игнатова, ме научи да пиша есета. И тогава за първи път сериозно помислих, че искам да стана философ.
Не бих постигнала целта си, ако не бях учила английски език в Езикова гимназия. Разбрах това скоро след като ме приеха във Философския факултет на Софийския университет. Разбрах колко добре съм подготвена и колко високо е нивото на моя английски, защото се налагаше да чета много специализирана философска литература, която не беше преведена. Още като студентка в София аз четях съвременна философска литература в оригинал. Невъзможно би било да ме приемат по докторска програма без подготовката от Езикова гимназия. А ако някак бях успяла да спечеля стипендия за докторанти, много трудно бих написала дисертация на английски или бих си намерила работа като професор.
Случвало ми се е в моята практика като редактор хора, на които английският им е майчин, да ме питат къде съм учила английски език. Всички се учудват, когато чуят, че не го уча или говоря от дете, а съм започнала след седми клас.
Какво бихте казали на настоящите учители и ученици от ЕГ?
На учителите: дълбоко благодарна съм на всички.
На учениците: Езикова гимназия дава чудесна подготовка, не само по чужд език. Моите съученици постигнаха много в различни области. Всеки от нас оценява високото ниво на владеене на английски език, когато напусне училище. В Софийския университет аз имах състуденти от Класическата гимназия в София и никой от тях не знаеше английски добре, толкова добре, колкото ние – възпитаниците на ЕГ.
Сегашните гимназисти имат всички възможности да постигнат успех в живота. Имат основата, останалото е работа, концентрация и воля. Като човек, който има вече десет години стаж като университетски преподавател, бих казала, че е много тъжно, когато един млад човек не реализира таланта си. За съжаление, животът така е устроен, че мъдрост ни е нужна много преди да сме помъдрели от годините. Младостта е най-важното време за далновидност. Младостта е време за възможности. Много врати са отворени пред нас, когато сме на седемнадесет. След това те една по една започват да се затварят и младият човек трябва да направи така, че вратата, пред която се окаже на средна възраст, да бъде вратата, която иска.