НП "Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда" - 2023-2024
НП "Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда" - 2023-2024
Модул „Съвременна среда за качествено обучение
по хуманитарни науки, изкуства и спорт“
Дейностите по проекта имат за цел обособяване на кътове за четене в свободните пространства в училище, които да се използват от ученици и учители през междучасията и свободното време. Усилията на училището са насочени предимно към осигуряване на комфорт на учебното място, на мотивираща учебна среда, на зони за отдих и прекарване на свободното време на ученици и учители, към устойчиво развитие на качеството на образованието и повишаване конкурентоспособността на учениците. През цялата учебна година ученици и учители ще организират и отбелязват събития и инициативи, които могат да бъдат видяни от широката училищна общност в неформална обстановка.
Читателските кътове ще бъдат обособени във фоайетата на трите етажа в гимназията към вече съществуващите пространства за отдих, срещи и дискусии.
Оборудването и обзавеждането на кътовете за четене е съобразено и ще даде възможност за декориране на пространството по различен начин според темата, сценария и мизънсцена на събитието. Над 180 заглавия ще допълнят и обогатят книжния фонд на гимназията.
Ако аз чета, ако ти четеш, ако ние четем…
„Есето не е като прасето…“ – това трябваше да е шеговитото заглавие на урока за есе в девети А. клас – …не яде всичко есето. Сериозното заглавие трябваше да го измислим ние, в хода на урока да кажем какво точно “яде” есето. Заедно обсъдихме как да направим така, че да не падаме в морето на теорията, а да пием от извора на всички есета… И решението дойде спонтанно, защото условията в Езикова гимназия го позволяват – изворът са книгите. От няколко месеца в коридорите на училището има библиотеки с книги. Уютните кътове за разговори и слушане на музика вече са кътове, на които може да се чете.
Всеки от нас си избра книга. Разтвори я на произволна страница и се зачете. Имахме право да отворим три пъти книгата и да прочетем три откъса от нея, като опитаме да си представим нейния свят, нейните теми, хората в нея, посланията. Понякога от книгите излизаха хора, които спорят; друг път – хора, които искат да си кажат, че се обичат; някъде надничаше окъпано от дъжда природно описание; понякога меч срещаше меча, за да отвоюва поредната истина, за която светът си воюва откакто се помни… В началото имаше: „Като че ли сме в библиотека…“ „Оооо, чувал съм за тази…?“ „Твоята за какво е…“, после: „Може ли и други часове да прекарваме тук?“, „Ако не тук, може ли в класната стая да четем и споделяме книги?“. И накрая: „ Тихо, чета!“ Стана тихо. Чета. Четеш. Четем. Мисля си, какъв би бил нашият свят, ако бе опазил живи тези три глагола. Ако аз чета, ако ти четеш, ако ние четем… Какво ще е българското училище, ако пази в хранилницата на историята тези три глагола и ако подрежда в коридорите си книги…
Върнахме се в стаята и направихме „Кръга на пишещите“. Когато сядаме в този споделен кръг, обикновено пишем по дадена тема. Този път темите бяха много, непознати, неочаквани, различни и главното – бяха по-скоро за това да родят други нови теми в нас. Развихме откъсите, които бяхме избрали или им измисляхме начало. Четохме ги. Споделяхме мисли, родени в мислите. Говорихме, пак четохме… И си направихме картотека на споделените теми, идеи и мисли, която да ни вдъхновява при следващи опити…
