Защо "Пейо Яворов"
Защо "Пейо Яворов"
Красимир Коев – първият директор на ЕГ “Пейо Яворов”:
“Особената атмосфера още в първите години от създаването си, с която ЕГ беше различното училище, идва от неговите ученици. И от подкрепата на техните учители. От постоянството за създаването на чувството за общност, за свързаност, за принадлежност към общността. Ние с колегите разбрахме, че този процес беше задължително да мине през включването на учениците им не като публика, а с участие, с ангажименти към общността и към другите.
След дебати и с персонално гласуване – референдум от всички ученици, се определи и П. Яворов за патрон на Гимназията. Въпреки че аз много настоявах за П. П. Славейков – не се и опитах да се наложа. А и беше невъзможно – Езикова гимназия – Силистра беше приела необратима посока да бъде демократично, а не автократично училище.
Свързахме се с проф. Ганка Найденова – Стоилова, пременница и биограф – историк на П.К.Яворов и съпруга на големия български художник проф. Васил Стоилов – наша ученичка взе интервю от нея в София, където я бяхме командировали.
С участието на учениците се появиха символите и знаците на училището. Няколко години всички ученици ходеха с персонален бадж с портрета на Яворов и с логото на училището – стиха на поета: “И винаги напред, и всякога надиря, аз вечно диря…” и това не им тежеше. Само ние го имахме!
Когато преди 30 години езиковите паралелки се преобразуваха в самостоятелно училище, неговите създатели – учители бяха пълни с енергия и амбиция, с неистово желание да се докажат. На възраст те наближаваха 40 години. Колкото беше възрастта и на родителите. Зрели хора, натрупали и знания, и опит. Сега, с поглед назад към 1990 г., можем спокойно да кажем, че тяхната рожба, Езикова гимназия – Силистра, се оказва така жизнена и зряла и днес, защото през тези 30 години те и дошлите след тях учители и ученици успяха да съхранят духа на търсене и да запазят тези устои, избрани от нейните създатели още тогава.
Аз оставам завинаги част от Езикова гимназия – Силистра и пожелавам тази радост на всички, чиито живот е бил част от нейния. “