Peyo Yavorov Language High School

Преслава Стоева


Преслава Стоева е доктор по международни отношения, директор на магистърска програма “Глобална политика на общественото здраве” към Лондонския колеж по тропическа медицина и обществено здраве. Защитава докторска степен в Екзитър Юнивърсити, Великобритания. Учила е в Икономическия университет във Варна, а след това – в Американския университет в Лондон.
 
Днес се занимава с научна дейност в сферата на висшето образование и международни политики на сигурността и човешките права. В началото на този впечатляващ професионален път е Езикова гимназия. Г-жа Стоева е випуск 1996, английска паралелка.
 
Ето какво ни разказа тя за годините в Езикова гимназия:

Моето пътешествие в необятния свят на знанията започна в дунавския град на липите,

там горе под габърчето на картата, в Езикова Гимназия “Пейо Яворов”. Още си спомням еуфорията, която изпитах, виждайки, че съм се класирала да уча английски – език, който винаги ми е допадал и привличал. Родителите ми се чудеха дали това е добър избор и как всъщност може да ми е полезен за професионалното ми развитие, но аз не исках и да чуя въпросите, защото важното в момента беше този личен успех. Оттогава извървяхме много път заедно и съмненията се оказаха неоправдани, а пътешествието – неописуемо вълнуващо!

Годините в ЕГ Силистра ми дадоха много –

приятели, с които се втурнахме в луда академична надпревара; учители, които ни вдъхновяваха и предизвикваха да се борим настойчиво, да се целим високо и да не се отказваме; вестник “Елит”, който създадохме със съученици и приятели от по-високите класове; волейбол и спортни състезания; музика и много незабравими моменти. Не липсваха и трудности, късни нощи в компанията на речници, книги и учебници, разочарования, спортни загуби, пропуснати цели, но всичко това беше неизменна част от приключението. Още чувам думите на баща ми, който все ми напомняше: “За да се научиш да печелиш, трябва да се научиш да губиш”. И така, през загуби и триумфи, трудности и радости, петте години в ЕГ прелетяха покрай нас. Спомням си често за формиращите характера години, прекарани в гимназията, за основните академични умения, усвоени там, за предизвикателствата и положените усилия – те са в основата на всеки един от моите успехи.
 

Често се връщам в Силистра, която винаги е в сърцето ми.

Водя и малкия си син, който обожава града и приятелите си там. Възхищавам се от постиженията на съучениците си и другите възпитаници на гимназията, следя и успехите на настоящите ученици чрез социалните мрежи. Винаги ми е приятно да поставя всичко това в перспектива – малък и непретенциозен град в големия свят, едно училище с широк мироглед, учители с големи амбиции, ученици със смели мечти – резултат: много бивши и настоящи възпитаници постигнали и постигащи успех след успех, осъществяващи проекти, гонещи високи цели.
 

Радвам се, че мога да кажа, че съм част от тази вдъхновяваща общност.

Моето пожелание към учителите и учениците на Езикова гимназия е да продължават да творят, да растат, да мечтаят, да вървят смело напред, знаейки че са част от едно голямо глобално семейство, да вярват в силите си и да приемат предизвикателствата като неизменна част от каменистия път към звездите… Успех и попътен вятър!