Peyo Yavorov Language High School

The cultural heritage of our land: from art to fork

PROJECT “THE CULTURAL HERITAGE OF OUR LAND: FROM ART TO FORK”

Проект: ‘‘Културното наследство на нашата страна: от изкуството до вилицата‘‘

Партньори по проекта:
– Istituto Professionale Statale Mauro Perrone Italy – Водещ партньор
– Zespol Szkol Ogolnoksztalcacych Nr 2 im. F.D. Kniaznina w Pulawach Poland
– TECHNIKI SCHOLI LARNAKAS Cyprus
– Agrupamento de Escolas D. Sancho I Portugal
– Езикова гимназия ‘‘Пейо Яворов‘‘, Силистра, България
– EPAGGELMATIKO LYKEIO PALAMA Greece

Период на изпълнение: 01.09.2019 – 31.08.2021г.

Стойност на проекта за Езикова гимназия ‘‘ Пейо Яворов‘‘: 25 860.00 евро.

Проект „Cultural heritage of our land: from art to fork “/„Културното наследтство на нашата страна: от изкуството до вилицата”/, по програма Еразъм +, е с училища партньори от 6 държави – Италия, Полша Кипър, Гърция, Португалия с работен език – английски. Главна цел на проекта е учениците да се съсредоточат върху преоткриването на мястото, където живеят, проучване и запознаване с културното наследство, изкуство, природа, традиции, обичаи, фолклор и типична храна на всяка една държава.

Този проект е съфинансиран по Програма „Еразъм+“ на Европейския съюз.
Тези публикации отразяват само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.

Проектът “Културното наследство на нашата земя: от изкуството до вилицата”, приключило наскоро заедно с партnьорите от Полша, България, Кипър, Гърция, Португалия и Италия, бе награден със знака на Unita Nazionale eTwinning.

Повод да се гордеем с работата на ученици и учители през последните три години.

Мобилност в Пулави, Полша 

Приключи още един проект за Езикова гимназия „П. Яворов“, гр. Силистра. Проект, който бе съфинансиран по програма ЕРАЗАМ+. Проект твърде предизвикателен, с възможности за неограничени изяви – иновативни, но и обвързани с традициите на страната; разкрепостяващи, но и задължаващи. Проектът „Културното наследство на нашата страна: от изкуството до вилицата“ е вече в архива на гимназията. Но не и в нашите сърца. Защото бе проектът както на изискванията, така и на въображенията, желанията да докажеш себе си и своята страна, усещането, че си част от нещо значимо и грандиозно. Финализирането му завинаги ще е в нашето съзнание, защото оставихме частица от себе си и получихме такава от местата, които посетихме.

Това се случи чрез посещение в Полша – страната на безкрайните полета, които ни разказаха една прекрасна зелена приказка, която завинаги ще помним. Групата от Езикова гимназия, която посети тази държава, попадна в райско място, толкова подредено, красиво и спокойно, че не искаше да я напуска след една седмица време. Пет момичета от 11 клас /Криси, Меги, Мила, Миахаела и Нели/ и двама преподаватели /Маргарита Павлова и Петя Генчева/ бяхме щастливците и останаха възхитени както от мястото, така и гостоприемството на домакините, от отличната организация на седмичната програма, която беше разнообразна, от дейностите в училище, до различните други градове, които видяхме.

Първите два дни прекарахме в училището, където бяхме посрещнати много топло и сърдечно, дните бяха наситени с опознаване на града, наречен Пулави, и с разнообразни дейности за учениците, които работеха в международни екипи, с цел опознаване на различните националности, народи, култура и история. Проведе се урок по полско-английски език и всички чуждестранни страни научихме основни думи и изрази на полски език. Проведе се семинарен урок, лекция на тема ‘Food waste’, изнесена от експерт по храните, хранителен блогър, който даде специални насоки и ценни съвети както на ученици, така и на учители как да не се изхвърля храна и как и колко да купуваме, за да не я пилеем излишно. Тези дейности финализираха проекта. И у нас остана усещането, че за толкова кратко време не е възможно да дадеш всичко, да покажеш всичко, да научиш всичко и да получиш всичко. Можехме още. Бяхме готови и за други изненади, както от наша страна, така и от страната на домакините. Но времето винаги е ограничено. И винаги не ни стига.

Но за сметка на това имахме възможността да се посетим столицата на Полша, Варшава, най-големият град в страната, който е раположен на река Висла. Той е много оживен, предизвикателен, магнетичен, който оставя в теб впечатлението за необятност, съвременност и вечност. Бих го нарекла културен диамант на Изтока и център на модерна Полша. Варшава е хем с бляскави небостъргачи, хем с исторически сгради, които напомнят за славната история на града. Научихме, че Варшава е исторически център на Полша, която е била почти разрушен през войната, но възвръща старата си слава благодарение на усърдната реконструкция и се превръща в една от водещите културни дестинации на Източна Европа.

Когато пътуваш, винаги се обогатяваш откъм интересни факти и значими събития. Не знаехме, че Варшава е родното място на Шопен. Сега вече знаем. Разхождайки се из стария град, с удивление видяхме по целия път мраморни пейки, на които може да седнеш и да слушаш уникалните творби на полския композитор и виртуозен пианист.

 

Научихме, че Мария Склодовска, по-известна като Мари Кюри, се ражда във Варшава и поема по стъпките на баща си, който е бил математик и физик. Тя е полско-френска физичка и химичка, пионер в областта на радиологията, както и единствената жена носителка на Нобелова нагарада в две различни области на науката – физика и химия. Нейните постижения включват развитието на теорията за радиоактивността (термин, който тя въвежда), техники за изолиране на радиоизотопи и откриването на два нови елемента, полоний (открит през 1898 г. и наречен на родната ѝ Полша) и радий. Вълнуващото във Врашава бе визитата в местна шоколадова фабрика, където ученици и учители сами направихме шоколад и го оформихме всеки по свой вкус. Дано да се повтори някога отново! Просто си го пожелахме! И с известна доза тъга, но и оптимизъм, че може отново да се върнем тук, се разделихме със столицата на Полша.

За да поемем към нови предизвикателства и интересни места – Люблин, административен център, столица на Люблинското войводство. Първо посетихме музея на традиционната полска питка, където всички видяха как се приготвя тя, и всеки направи своя питка с лук, като по този начин опитахме къс от полската кухня. Атракция за нас беше най-големият външен музей в Полша, където ни разказаха как са живели поляците преди 100 години – от най бедните до най-богатите. Експозициите му ни дадоха възможност да се запознаем с ежедневната работа, обичаи и традиции на хората от миналото. Музеят е направен на сектори, като всеки отразява и най-малките подробности – от пейзажите до етнографията в Люблинския регион.

Друго магично място за нас бе Казимиеш Долни, който е малък исторически град в Източна Полша, което е едно пленително място със старомоден площад, с великолепно пазарно простарнство и стар кладенец, разположен в центъра на площада. Най- впечатляващото и екстремно преживяване бе тук – обиколка на града с джип, който преминаваше както през равни и гладки пътища, така и през най- огромните дупки, което е най-голямата атракция в района. Стръмните склонове на това място са прекрасни и спиращи дъха. И приказката свърши.

Но ученици и учители от различните държави, участващи в проекта, бяха доволни и щастливи от изненадите, които домакините ни бяха подготвили. Всеки пое към страната си, зареден с енергия и много положителни емоции.

Но и всеки от нас тайничко си е пожелал отново да се върне тук. За да изживее отново прекрасните дни. И да е вечен споменът за изключителната полска красота и нейното покоряващо спокойствие.

Ученици и учители от ЕГ посетиха Португалия

 

В рамките на Програма „Еразъм+“ на Европейския съюз ученици и учители от Езикова гимназия бяха на посещение в Португалия, най-старата държава на Иберийския полуостров, място с уникално културно и архитектурно наследство. В красивото и загадъчно градче Вила Нова де Фамиликао гостите от България бяха посрещнати в училището „Дон Санчо“. Разходката из града впечатли със средновековните църкви и посещението на музея Бернардино Мачадо. Църквата Сантяго се Антас, свързана с историята на тамплиерите, е уникално красива. А паркът на града допълва атмосферата на старинните сгради с простора си и с аранжировката на различни дървесни видове – толкова разнообразни и красиви, колкото са и сградите в града.

По време на работните срещи между екипите на шестте държави, участнички в проекта, бе обсъдена темата за хранителните навици през годините. Интересни и обстойни бяха презентациите на нашите ученици. В Мастър шеф състезанието Лейля и Вержиния достойно представиха България, ЕГ и себе си, разбира се, като любители готвачи, които приготвиха известен португалски десерт – оценен като най-добър – и взеха почетното първо място. Последва посещение на музеи на текстилното производство и на природата, птици и различни видове животни, където уъркшопът беше тимът на всяка страна да даде предложения и идеи за обновяване на парка на града.

Незабравими ще останат миговете край Рибейра, крайбрежната част на Порто – с разходката с корабче, минавайки всичките шест моста и разглеждайки характерните старинни къщи, чиито фасади са покрити с пъстри керамични плочки. Градът е разположен край устието на река Дору или Дуору – oт тесните средновековни улички се излиза на булеварди с помпозни барокови къщи и църкви, а във водата се отразяват неоновите светлини на Вила Нова де Гая – щабът на най-големите производители на портвайн. Центърът на Порто е достатъчно малък, за да бъде изследван пеш. Учениците получиха предизвикателство да обиколят центъра, да намерят осем забележителности и да го докажат със снимки.

Средновековният град със загадъчното име Гимараеш посрещна своите гости с двореца на графовете и със замък – тайнствени и красиви места, пълни с легенди, поезия, героизъм. Върхът на хълма Bom Jesus do Monte Sanctuary е едно от местата, които са най-въздействащи. Районът на Брага е един от най-старите населени места в Европа – първите селища тук датират от епохата на неолита. Градът става столица на римската провинция Галиция и важен транспортен възел, където се пресичат пет важни римски пътя. Връщане в историята, към първоизворите, към нашите предшественици – това бе пътуването до и из Португалия. И в същото време – пътуване и в настоящето – защото създадените приятелства, проведените срещи помогнаха на учениците от ЕГ да усъвършенстват уменията си да общуват, да представят, да се аргументират, да споделят знания и умения. И да докажат, че могат и да се забавляват.

”Културното наследство на нашата страна: от изкуството до вилицата” е съфинансиран по Програма „Еразъм+“ на Европейския съюз.

Тази публикация отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.

Онлайн мобилност – Силистра, България /ЕРАЗЪМ +

Корените в нашите ястия: проучване на храните, семейни рецепти, типични, местни съставки и подправки /част 2/
Проведено: от 21.02 до 25.02. 2022г. в онлайн среда.

 

Програмата ни беше разнообразна, като включихме презентации, много видеа, ателиета и не напоследно място игри с образователна цел. Други основни цели на тази мобилност бяха: да подобрим дигиталните умения на учениците; да развием уменията им за работа в екип; да подобрим презентационните им умения и нивото на говорене на езика – работен език – английски; и не на последно място да представим културното и историческо наследство на нашата страна.

За тази цел бяха ангажирани 12 ученика – Елора Йовева, Лейля Хаж Омар, Сияна Нейкова, Мелиса Кемалова, Кристиана Савова, Зорница Плугарова, Стела Янева, Вержиния Тодорова от 12клас и Йоанна Георгиева, Меги Иванова, Кристияна Динева, Кристина Николаева от 11 клас, които се представиха блестящо. Искам да ги поздравя и изразя благодарността си към тяхната работа и че за пореден път се доказа професионализма, който изграждат нашите ученици като последователи на Яворов.

Ателиетата бяха няколко: показахме как се изработват мартеници и всяка страна трябваше да направи видео, как са изработили мартеници за себе си; в смесени групи от различните държави създаваха 4 – степенно международно меню, дигитални постери на тема – здравословно хранене; следващия беше: как да четем етикетите, когато си купуваме продукт, няма значение храна или козметика и накрая създадохме блог на тема: храната в туризма.

Представяйки презентации за България, Силистра, видео за нашето училище, историята на нашия град, резерват Сребърна, както културата, която ни прави горди така и изкуството, традициите и празниците на района и цялата ни страна. Благодаря отново на учениците, които се включиха и бяха отговорни, пълни с енергия, показвайки всяко българска частица, подготвиха игри, различни ателиета, където успяха макар и виртуално да общуват с учениците от другите държави и да създадат нови приятелства. Работиха в различни групи всеки път с огромен интерес, както от страна на домакините, така и от страна на гостите.

Искам да изразя възхищението и огромната си благодарност към двама от асистент – учителите ни по програма Фулбрайт – Паркър Смайт и Сам Хенторн, единия е бившият ни американски доброволец, който в момента е в Мексико и продължава преподавателскта си дейност там, а другият е настоящият, който се наслаждава на нашия град, работейки и живеейки тук. И двамата се включиха с огромно желание и интусиазъм във виртуалната мобилност, която се наложи да протече пред екраните на компютрите, но пък успяхме да впечатлим и забавляваме партньорите на отделните страни – Италия, Португалия, Полша, Кипър и Гърция доста добре.

Създавахме допълнително настроение с нашия автентичен фолклор и поп музика от миналото до днес, за да потопим партньорите в магията на типичната наша българска музика.

Усърдната работа, разбира се, даде удивителен резултат, когато партньорите и техните ученици споделиха мнението си за провеждането на мобилността. Всички бяхме доволни и удовлетворени от съвместната си работа и те споделиха, че са научили много различни неща за България, бяха впечатлени от свободното общуване на нашите ученици, за създадената организация на събитието, за разнообразните дейности и игри, които определено ги забавляваха. Съжаляваха, единствено за това, че не можаха да дойдат на място и да видят всичко на живо, но пожелаха да посетят един ден нашата красива България.

Онлайн мобилност в Ларнака, Кипър – ноември 2021г.

Създавахме допълнително настроение с нашия автентичен фолклор и поп музика от миналото до днес, за да потопим партньорите в магията на типичната наша българска музика.

Усърдната работа, разбира се, даде удивителен резултат, когато партньорите и техните ученици споделиха мнението си за провеждането на мобилността. Всички бяхме доволни и удовлетворени от съвместната си работа и те споделиха, че са научили много различни неща за България, бяха впечатлени от свободното общуване на нашите ученици, за създадената организация на събитието, за разнообразните дейности и игри, които определено ги забавляваха. Съжаляваха, единствено за това, че не можаха да дойдат на място и да видят всичко на живо, но пожелаха да посетят един ден нашата красива България.

Ученици от ЕГ ‘‘Пейо Яворов‘‘ участваха в онлайн мобилност с работен език – английски език по проект Еразъм+ ‘‘Културното наследство на нашата страна – от изкуството до вилицата‘‘ с партньори Италия, Полша, Кипър, Гърция и Португалия.

Мобилността бе проведена в Ларнака, Кипър с включване онлайн на България и Полша в дейностите по проекта.

Тема на мобилността беше ‘‘Корените в нашите традиционни ястия‘‘. Домакините предложиха разнообразни дейности свързани с културното наследство на всяка държава – презентация на традиционни народни танци чрез видео, включващо китка от най-известните български хора; представяне на семейни готварски рецепти и основни местни подправки.

Виртуално беше излъчено и състезанието Мастършеф за което учениците подготвиха дигитални постери и видеа, изобразяващи избрани ястия, приготвени на място. Учениците взеха участие в семинар за десертно местно вино ‘‘Командрия‘‘ и работиха в екипи при обсъждането на думи и изрази, свързани с културното наследство на всяка от страните партньори по проекта.

Благодарим за активното участие в дейностите и отличната подготовка на г-жа Маргарита Павлова, координатор по проекта и на Лейля Хаж Омар – 12а, Кристиана Савова 12а, Мелиса Кемалова 12, Кристияна Динева 11а.

Мастършеф в Езикова гимназия

В рамките на проекта „Културното наследство от….вилицата“ по програма Еразъм в Езикова гимназия се проведе състезание Мастършеф.

Участваха два отбора – от десети и от единадесети клас, които трябваше да приготвят меню от: таратор, кюфтета и зеленчуци на скара и торта.

Журито в състав: Имран…., Ния…..от 12.А и Йоанна Ченева от 12.А следеше процеса на работа на готвачите, като наблюдаваше чистотата на работното място, последователността и прецизността на извършваните операции, презентирането и сервирането. Имран…., която тази година завърши ЕГ, е отличен готвач и години наред се изявява в Клуба по здравословно хранене към училището. Тя следеше отблизо техниката на работа на участниците и помагаше със съвети. За нея решавашо качество за добрия готвач е въображението. Вкусът или видът на ястието? – попитахме Имран – Вкусът, отговори тя. Макар че нейното взискателно око отбеляза много от тънките моменти в приготовлението и вече имаше впечатление от уменията на учениците, каза, че решаваща ще е дегустацията.

Понеже мероприятието е в рамките на международен проект, чрез който учениците от осем държави опознават традиционни за страната ценности, храни, забележителности – попитахме участниците коя е според тях най-българската подправка. Чубрицата, отговори председателят на журито. Солта; любовта, с която готвиш; мисълта, че готвиш за приятели – това споделиха останалите участници. Михаела и Нели от десети клас обичат да готвят и вкъщи, най-вече пиле с ориз. А предизвикателството от състезателното меню за тях е тортата . Любимото ядене на Зорница от 11. клас е карбонара, а на Вержиния – таратор. Според техния отбор предизвикателството в този Мастър шеф е времето.

Участниците в състезанието бяха подкрепяни и насърчавани от свои съученици. А нетърпението рязко скочи, когато започнаха да бъркат крема за тортите. „Най-важно е това, което слепва тортата…“ – чуваха се гласове и коментари за „черния“ и за „белия“ крем, изказваха се предпочитания, разказваха се спомени. Кухнята винаги е била мястото, която свързва рода и която завързва приятелства и отваря сладка приказка. И всъщност онова, което наистина „слепва“ яденето в едно – това е да са всички заедно. Победи отборът на единадесети клас. Но победителят в първия по рода си Мастър шеф в училището беше духът на празник, който събира всички, за да се посмеят, поговорят, погледат и, разбира се, да хапнат заедно. Благодарение на организаторите Маргарита Колева и Петя Генчева това събитие стана празник на добрата храна, на добрата българска музика и на приятелството.

15,16,17 октомври 2020г. са ‘‘Дни ЕРАЗЪМ ‘‘(Erasmus days), това е инициатива, която цели да отбележи огромното положително въздействие на Програма ‘‘Еразъм+ ‘‘. Целта на събитието е да представи европейските ценности, ползите от образователната мобилност, положителното
въздействие на проектните резултати и значението на програма‘‘ Еразъм +‘‘ в рамките на няколко дни.


Учителския екип, който работи по проекта се състои от 5 преподавателя по ралични предмети: двама по английски език, М. Колева (координатор), Веселка Кръстева, Грациела Солакова, Димитричка Павлова и Петя Генчева.

30 ученика участват от различни класове с различни езици. Това са ученици от 12а, 11а, 11б, 10а,б,в класове.

Проекта с наименование ” Културното наследство на нашата страна: от изкуството до вилицата” представя културата, историята, традицията, изкуството, природата и културните забележителности и традиционната кухня на една държава. Общите цели на проекта са: социална и образователна стойност на европейското културно наследство, неговия принос за създаване на райони, места, икономически растеж и социално сближаване. Има за цел да фокусира вниманието върху социалните и културните характеристики на средата, в която живеят нашите ученици, чрез изучаване на културното наследство на една земя, характеризираща се с уникални вкусове в своята кухня, различни култури в нейната история.

Основната цел на проекта е по-малко за единната идентичност и повече за обмена и споделянето на общи елементи от наследството на една държава, за да оживи у учениците идеята за европейско гражданство, да им позволи да разширят кръгозора си. Друга цел на проекта е да даде възможност на учениците да усвоят основни цифрови умения, да използват съвременни технологии, като изпълняват практически задачи в международна среда на
европейските страни.

Проектът се изпълнява в международен план от шест средни училища със седалище в Италия, Полша, България, Кипър, Португалия и Гърция, така че предоставя възможност за работа в екип както на национално, така и на международно ниво, дава възможност за споделяне
на добри практики в областта на начина на използване на културното наследство при създаване на възможности за работа и училищни програми, занимаващи се с тази тема. Ние използваме тези дни за да представим изложба на дейностите, които сме извършили през първата година, направихме много въпреки пандемията и особената ситуация, в която бяхме. Презентации, дигитални постери, видеа, брошура, описваща нашия малък, но китен град, книжка, представяща богатството на резервата Сребърна, логото на проекта бе спечелено от
България, благодарение на рисунката на Йоана Василева от 12а, състезание мастършеф – през юни всеки вкъщи, а през септември тук на живо в двора на училището. Имаше два отбора, които се постараха много, представиха се блестящо с кулинарните си умения и спечелиха не само награди, но и нови умения. И не на последно място се забавляваха много. Тъжното беше, че изолацията прекрати пътуванията ни и запознанството ни с нови хора, култури и традиции. Успяхме да осъществим само две мобилности в приказна Италия и слънчева Гърция, откъдето останаха много спомени от уникални преживявания, но се надяваме скоро пак да можем да се обогатим и насладим на пътешествията си в чужбина. Днес ви каним да разгледате само една
частица от това, което сътворихме за една учебна година.


За днешната изложба се погрижиха 12а клас, на които благодарим!

Европейски ден на езиците в Езикова гимназия

 

Езиците са начин да изразиш себе си, своята индивидуалност, да мислиш, разсъждаваш, обогатяваш света около теб, да прощаваш, благодариш, да си спомняш и да оставиш спомен след себе си, да запазиш единството и да разшириш многообразието. Езиците могат да бъдат една дума, една мисъл и цял един необозрим свят. Какво са езиците в съвременния свят, защо са различни и същевременно близки, защо да ги учим, на какво ни учат те? Това са част от въпросите, които днес учещите в Езикова гимназия поставиха пред себе си и своите учители, отбелязвайки за поредна година Европейския ден на езиците.


Тази година – по-скромно, в рамките на едно междучасие, между проветряването и дезинфекцирането на класните стаи. Но както всяка година с много хъс и настървение в преодоляването на нови езици. И както винаги – със слово, песен и танц. Сами си бяхме възторжена публика, трогнаха ни аплодисментите на малките от съседната детска градина, зарадваха ни минувачите, спрели да попитат, какво се случва.
Днес беше денят, в който успешно издържалите изпитите по английски език получиха сертификатите си.

И посланието на организаторите от 11 и 12 клас: Учете езици – с настървение, с любов, с търпение, с усърдие, с умение, с разум и сърце.

С дъх на маслини

Ученици от ЕГ се завърнаха от Гърция

Пътуването до Гърция е пътуване до изворите на света. От тях отпиха ученици и учители от Езикова гимназия, благодарение на проекта „Културното наследство на нашата страна: от изкуството до вилицата” по програма „Еразъм+”, който ги отведе в южната ни съседка. Тони, Йоанна, Калоян и Георги се запознаха със свои съученици и намериха нови приятели. А преподавателите по английски език Маргарита Колева и Веселка Кръстева имаха възможност да усетят атмосферата в гръцкото училище и да обменят опит със свои колеги. Посещението в професионалното училище в град Палама бе интересно, защото позволи на гостите да усетят традициите и извън учебната сфера. Профилите информатика, машинно и електронно инженерство са свързани с район с богато земеделие и селско стопанство. Вълнуващо беше да се научи и почувства всичко, свързано с облика на малкото градче Палама. То е в район Кардица – стопански център на хранително-вкусовата промишленост на региона. Групите имаха възможност да видят в околностите на града изградените малки компании, участващи в преработката на тютюн, плодове, зеленчуци и памук; факултета по ветеринарна медицина към университета на Тесалия и факултета по дървообработване и технологии в мебелната промишленост. В Кардица е и Димотики Агора – един от защитените от ЮНЕСКО културни паметници .

Културата на другите – какво ни свързва и какво прави уникален всеки народ – това е една от опознавателните цели на проекта, по който ЕГ си партнира с още 6 държави. В това отношение пътуването в Гърция бе наситено с много емоции от досега с паметници на дълбоката древност. И с желанието на домакините да представят своята страна и да разкажат за нейното минало и за хората днес. Един от поводите за гордост е онази част от планината Пиндос, където е изкуственото езеро Пластира, изградено на платото Неврополис. Уникално място, където всички се насладиха на спокойствието, на природата и слънцето. Но най-незабравимата гледка беше Метеора – комплекс от манастира в Северна Тесалия – уникално хранилище на свети тайни и духовни познания. Комплексът включва девет запазени манастира, от които шест са действащи, построени на върховете на труднодостъпни високи скали, подобни на каменни стълбове. „Те не приличат на нищо от тази планета“- казва за тях Честър Бенингтън. Досегът с това неземно място е като пътуване в друг свят – такъв, който учениците само са гледали в албуми и енциклопедии. Възможността да видят строежи от лоното на човешката цивилизация ги накара да задават въпроси и да искат да научат повече за внушителните културни паметници. Те се извисяват в небето на 400 метра височина над Тесалийската равнина, на 1 – 2 километра северно от Каламбака, както и на 21 километра северозападно от Трикала и на 70 километра западно от Лариса. Какво е усещането да приближиш манастири, които съществуват още от десети век, без да са прекъсвали монашеската традиция? Почти нереално – споделиха учениците. „Като че ли си в друг свят”. „И се чувстваш пречистен”. Скалните пещери на Метеора са заселени през 11 век от християнски отшелници. В края на 14 век при османското нашествие по върховете на естествените скални укрепления гръцки монаси построяват манастири, до които се стига по въжени мостове, подвижни стълби и стъпала, вдълбани в камъка. В района са съществували двадесет и четири манастира. Днес са останали само седем действащи, но единият е закрит за посещения на туристи. През 1988 г. Метеора е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Ла̀риса е градът, който предизвика големи емоции у учениците и учителите от Силистра. Защото този град направи осезаем един исторически герой, за който деветокласниците са учили в часовете по литература. И заради връзката на този град с българската история. Легендата разказва, че тук е родното място на Ахил. В това свято древно място са родени и две български царици, плод на династични бракове с управляващата българска царска династия на Комитопулите: Агата, съпруга на цар Самуил и Ирина, женена за Гаврил Радомир. В района на Лариса са открити следи от палеолитно селище, но данните показват, че то не е имало някакво особено значение за развитата култура в района. Участниците в проекта видяха Лариса и като съвременен важен търговски, транспортен земеделски и индустриален център на Гърция. Патината на миналото, преплетена с чара на настоящето – и в ежедневните разговори между учениците, и в историческите сведения, които обменяха – прозираше тази красива сплав от древност и съвременност. Магията на Гърция е и в уникалната храна – това беше една от темите за разговор – кой какво обича, какво е характерно за едната и за другата кухня. И учениците откриха, че има нещо, което безусловно свързва нашите два народа – маслините. За това бяха категорични всички, докато опитваха гръцките специалитети, приготвени със зехтин: риба, морски дарове, сувлаки и гирос; гръцка салата, дзадзики, сирене фета – уникално вкусна храна. От вилицата до културата на всеки народ често има една крачка. И често тази крачка е „вкусен” разговор, от който тръгва едно голямо приятелство.

Проектът е съфинансиран по Програма „Еразъм+“ на Европейския съюз.

Тази публикация отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.

Ученици от ЕГ се завърнаха от Италия

 

Какво е общото между вилицата и изкуството? Приятелството. Когато искаш да научиш повече за храната и културата на един народ, италианския например , намери си приятели и тръгнете заедно по улиците на някой град. Не чети за историята, стигни с приятели на брега на Йонийско море и древността сама ще ти разкаже за себе си. Днешното време върви по паветата на миналото. И ухае на кафе и на сладко. Това разказаха учениците от ЕГ, които се завърнаха от Италия. Там гостуваха на училището Мауро Пероне в рамките на проекта „Културното наследство на нашата страна: от изкуството до вилицата” по програма „Еразъм+”. Те и техните ръководители Маргарита Колева и Златина Димитрова научиха много, видяха много и си дойдоха, заредени с положителна енергия и нови сили.

Какво е Италия – помолихме ги да ни разкажат. Тесни улички със старовремски мотори по тях- като във филм- споделиха Нина, Габриела, Сияна и Кристина. И разказаха за бели къщи,за разходки по покриви и въжени мостове – по места, където наистина са снимани филми за Джеймс Бонд. Разказаха как пред храма на Посейдон човек разбира, че е прашинка на времето и че минало и настояще са едно, защото светът не остарява. Докато най-ценното в него са хората, светът ще е млад. Това, което най-много е впечатлило българските ученици, са хората-„топли и любезни”, гостоприемни и спокойни. Хора като морето и водата – бързо са заговорили българи и италианци на един език. Най-често чуваната дума обяснимо е била „mangare”. Защото домакините италианци са ученици в професионална гимназия и сами са приготвили храната, която са сервирали. А българските ученици , освен „Здравей” и „Лека нощ” на италиански, ще запомнят и думата „gelato”. В нея има мирис на сладолед- толкова хубав сладолед, че си остава една от емблемите на Италия. В малките или едрите неща е една страна? В сладоледа и мириса на какао или в замъка, който подпира небето? В посетените градове Кастеланета, Матера, Бари, Алберо бело, Таранто, Латерца, Паладжанело има и от двете. От базиликата, в която са мощите на Николай Чудотворец, до билките, които баби берат и провесват по улиците, докато в тях угасват слънцата на миналото. Малките улички с чара на миналото-това силно е впечатлило ученици и учители от ЕГ. Това, което винаги са мислили като реквизит за филм, се оказва реалност. И в нея живеят хора. Невероятно вълнение е да общуваш с тях. И да научаваш за света, обичаите, изкуството на другите.

Какво е България за италианците? „Една българска роза” и сълзи в очите. Защото е песен, която се разбира и без да знаеш думите-така са я почувствали учениците от Кастеланета. България е храна, поднесена с любов; български народни хора, изтанцувани с любов. Една българска приказка, нарисувана на постер. Когато си далеч от родината, всичко придобива друга стойност. Тогава споделеното „Здравей” на български и италиански е обещание за приятелство и желание да откриеш и разбереш другия. Да го опознаеш – от вилицата до изкуството. И да кажеш: „Харесва ми”. Има специален знак за „Харесва ми”, който италианците са предали на българите. Момичетата го направиха заедно и си спомниха за разходките до късно през нощта, когато в червения здрач на отиващия си ден са си казвали със знак „Харесва ми”.

Харесва ми да отварям сърцето си за други народи, традиции, обичаи, култури. Харесва ми да вярвам, че границите между хората са измислени. Харесва ми да научавам нови и нови неща за миналото. И за настоящето, което върви по калдъръмените му улици. Харесва ми да говоря на други езици-на езиците на приятелството. Харесва ми да усещам под чужди небета какво богатство е езикът. Много още изречения с „Харесва ми” могат да продължат Нина, Габриела, Сияна и Кристина от Езикова гимназия. И вероятно ще го направят, когато техните италиански приятели дойдат на гости в България. Работата по проекта включва още посещения, още културен обмен и още приятелства между партньорите от България, Италия, Гърция, Кипър, Португалия и Полша.