Радина Димитрова
Разговаряме с Радина Димитрова от випуск 2013г. профил Чуждоезиков – с немски език. Вече шест години живее и учи в София, където завършва бакалавърската си степен по география, а в момента работи над дипломната си работа. Втора година се занимава активно с преподаване. Работи в 91. Немска езикова гимназия в София, като преподава любимия си предмет билингвално – на немски и на български.
Как се реши да се впуснеш в това предизвикателство – да влезеш в класната стая?
Не беше никак трудно решение. Беше мечта, която следвах докрай. В ранните си училищни години бях така силно вдъхновена от начина на преподаване и възпитаването в любов, не само към науката, но и към света и родното място. С годините това чувство остана, като се видоизмени в желание да предам тази своя любов. Преподаването за мен не е „изпяване на материал“ или „рецитиране“ на някакви думички. Преподаването от хоби се превърна в призвание, а то от своя страна се превърна в професия.
Кое е най-важното нещо, което искаш да предадеш на учениците си?
Смятам, че влизането в класната стая е едно най-прекрасните неща, които са ми се случвали. Учениците ме предизвикват да измислям все нови и нови неща. Опитвам се да разчупя строгата последователност на метода на „фронталната беседа“. Опитвам се все по-активно да ги включвам в образователния процес и те сами да откриват нови неща, сами да открият колко невероятен и красив е светът и как можем да го направим по-добро място.
Според теб кое е това, което прави един учител добър?
Според мен е все още рано, за да се квалифицирам като добър учител. Имам едва две години практика, но се развивам. Децата страшно много ми помагат. Забелязват любовта ми към науката и ме мотивират с хилядите си въпроси, проекти, допълнителни материали, които подготвят. Може би в момента ми е „по-лесно“, тъй като съвсем скоро и аз съм била на тяхно място, на учебната скамейка, опитвайки се да запиша всичко най-важно.
Съвсем скоро беше в ЕГ. Как се е променило твоето училище?
Моето училище си е там, учителите, които възпитаха доброто в мен, също са там. ЕГ е един остров на традиции и възпитание. Смятам, че нивото на преподаване поддържа висоти. Смятам, че това желание и вдъхновение в учителите не се е променило. Училището се развива, променя се към по-добро. Колкото по-скоро настоящите ученици разберат това, толкова повече ще могат да черпят от неговия извор.
Какво ти даде Езикова гимназия? На какво те научи?
Това, което ми е дала Езикова гимназия, осъзнах сравнително късно. Трябваше да я напусна, за да осъзная колко ценен е бил престоят ми в това училище. В университета се сблъсках с много истини, една от които е важността на гимназиалната подготовка. Нека да оставим настрана всичко, което може човек да научи по един предмет. Учителите даваха мило и драго за нас. Въпреки своето свободно време, въпреки своите лични неволи и ангажименти, винаги ние сме били на преден план. Никой никога не ми е отказал помощ и внимание. Най-вече – учиха ни да мислим и разсъждаване. Като преподавател сега, това е най-тежкото предизвикателство, с което се сблъсквам. Това и незаинтересоваността на учениците. Езикова гимназия възпита в мен чувство за справедливост, решителност, научи ме да вярвам в себе си и да вярвам в другите. Само времето ще покаже, дали и аз ще мога да предам тези ценни качества и на моите ученици.
Какво би казала днес на настоящите учители и ученици от ЕГ?
Пазете традициите и ценностите на Езикова гимназия. Предайте ги, независимо дали сте в Силистра, в София или в Сиатъл. Където и да е по света, това малко училище в този малък град, на края на света (както често обичам да го наричам), е способно да възпита дори в най-скромното и срамежливо дете, което се срамуваше да говори пред хора, чувство за пълноценност.
На добър път, Яворовци! Следвайте мечтите си, направете ги реалност и после разкажете на целия свят за приключенията си! Радвайте се, че пътят ви е започнал от Езиковата гимназия, не само защото езиците в днешно време са ключът към света, а и защото и малкото, което сте почерпили от това училище, ще ви се стори като най-голямото богатство на света един ден.
Благодаря на всички мои учители, както и на хората, с които преживях петте си години в училище.
Благодарна съм най-вече на две специални учителки, заради които четирите ми години в университета ми се струваха като детска игра. Специални благодарности на Галя Стоянова, която възпита в мен любов към географията още в прогимназията, а Татяна Великова (Госпожа Класна) ме научи на всичко, което знам. Чувствам се по-добър човек и по-добър учител само защото тези две жени са ме подготвили.