Възпитаник на ЕГ стана доктор на науките в Цюрих
Тихомир Тодоров, възпитаник на ЕГ, защити докторантура по биохимия в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих и Института Паул Шерър в тясно сътрудничество с Университета в Базел, Университетската болница в Базел и Националния център по радиационна изследователска дейност в онкологията (OncoRay) в Дрезден, Германия. Научихме това от медиите и потърсихме Тихомир, за да ни разкаже.
В нашите „Зелени улици“ за него пише, че е випуск 2012, Английски и немски език. Завършва Бакалавър по молекулярна биология в Софийския университет, след което се отправя към Германия за магистратура по биохимия в Университета Лудвиг-Максимилиан в Мюнхен. Провежда научно-изследователска дейност, изучавайки регулаторни Т клетки, в Института Бейбрахам в Кеймбридж, Обединеното кралство. Работи в Университетската болница Лудвиг-Максимилиан в областта на имунофармакология, където участва в разработването на клетъчна имунотерапия срещу различни видове рак.
Разкажете ни за Вашата докторантура в областта на раковата биология и терапия – върху какъв проект работихте в дисертацията си?
Имах прекрасната възможност да работя върху разработването на специален вид терапия, наречена таргетна радионуклидна терапия (ТРТ), срещу ракови стволови клетки (РСК). РСК са вид туморни клетки, които могат да са резистентни срещу традиционните радио- и химиотерапия, и притежават висок капацитет за възстановяване на целия тумор. Наличието на РСК е потвърдено при много видове рак. Тези клетки са една от главните причини за рецидивирането на рака в по-агресивна и резистентна към терапия форма, въпреки сполучливите първоначални хирургическо премахване и радио- и химиотерапия. Следователно се изискват нови видове терапии, които ефективно да убиват РСК, за да се постигне пълно унищожаване на рака. Тук се намесва ТРТ – това е иновативен вид терапия, която използва частичкова радиация (алфа, бета, различни видове електрони като например Оже (Auger)), излъчвани от радиоактивни елементи (радионуклиди), които с помощта на различни видове молекули се насочват към конкретни таргети по раковите клетки. Благодарение на подходящите си физични и биологични характеристики частичковата радиация може да доведе до клетъчната смърт на тези клетки, включително и на РСК.
Фокусът на моята работа беше разработването на ТРТ срещу конкретни РСК при рак на яйчниците. Използвахме антитяло, което се свързва с конкретен белтък по повърхността на РСК, и по този начин доставя излъчваната радиация от радиоактивните елементи, прикачени за него. В допълнение охарактеризирахме тези РСК и техния отговор към терапията с цел по-задълбочено познание и подобряване на терапевтичната ефективност.
Какви открития постигнахте?
Успяхме предклинично да развием и валидираме ТРТ срещу РСК при рак на яйчниците. Потвърдихме наличието на тези РСК при пациенти. Използвайки различна методика, научихме повече за приноса към терапевтична резистентност на изследваната от нас молекула върху РСК, която антитялото разпознава. Това познание може да се използва за разработване на лечение с различни комбинации между ТРТ и други терапевтични агенти с цел подобряване на резултата от терапията и живота на пациентите. В начална фаза на изследователска дейност, изучавахме таргетираната молекула и при други видове рак като потвърдихме наличието й при рак на дебелото черво и рак на панкреаса.
Колко далеч или колко близо е човекът до лекарството против рака?
Това със сигурност е горещ въпрос и вълнува всички ни. Постигнали сме голям напредък в разбирането ни на раковата биология, развиването на разнообразие от терапии, детектирането и лечението на рак. На този етап обаче създаването на универсално лекарство изглежда все още далечно и може би дори фантастично. Ракът е твърде сложна и разнообразна съвкупност от патологии. Съществува огромно разнообразие от видове рак. Наблюдаваме значителна вариабилност при един и същ рак в рамките както на отделния пациент така и между различни пациенти. Още повече, че ракът може да се адаптира в реално време, развивайки резистентност към приложените терапии и генерирайки РСК и други туморни клетки, които спомагат за оцеляването на раковите клетки и прогресирането на заболяването.
По какъв начин ЕГ присъства и до ден днешен във Вашия живот?
Винаги ми е приятно да се включвам в инициативи на ЕГ, дори и толкова години след завършването ми. ЕГ изигра важна роля за развитие на уменията ми за публично говорене благодарение на множеството възможности, които ми предостави, за водене на разнообразни събития, участие в клуба по дебатиране, активно участие в училищния живот. Създадохме много творчество през тези 5 години в ЕГ, които ми помогнаха да осъзная и развия креативността си, която е ключова част от мен и до ден днешен.
Какво бихте посъветвали бъдещите учени от ЕГ?
Независимо с каква наука се занимавате, изберете сфера, която наистина ви е интересна и ви стимулира да се развивате, да правите открития и да допринасяте по удовлетворяващ за вас начин. Бъдете готови да приемете и да се учите и от моменти на спадове, тъй като те са неизменна част. Подгответе се с любопитство, търпение, целеустременост, толерантност и адаптивност.
Поздрави на целия екип и всички завършили, настоящи и бъдещи ученици на ЕГ. Желая ви прекрасно и зареждащо лято. До нови срещи.