Тихомир Тодоров
Полети. Творене. Тръпка. Трептене. Вълнение. Осъзнаване. Ренесансово събуждане… – това е ЕГ за Тихомир Тодоров, който в момента живее и работи в Кеймбридж.
Тихомир Живков Тодоров е випуск 2012, „Б“ клас. Английски и немски език.
Завършва Бакалавър по молекулярна биология в Софийския университет, след което се отправя към Германия за магистратура по биохимия в Университета Лудвиг-Максимилиан в Мюнхен. Понастоящем провежда научно-изследователска дейност в Института Бейбрахам в Кеймбридж, Обединеното кралство. Какво ни разказа той за годините в ЕГ и след това?
В човешката ни природа е стремежът да си обясняваме света. Сред необятния обхват от възможности, всеки избира тези, с които да се чувства най-удовлетворен. Някои избират това да бъде чрез бизнес, други чрез право, туризъм, езици, стопанство, изкуства и много други. За себе си аз реших това да стане чрез биологичните науки, по-конкретно молекулярната биология, биохимията и имунологията, и не съжалявам за това. Имах възможност да придобия ценен теоретичен и практически опит в области като микробиологията, протеомиката (изучаване на белтъците) и молекулярната биология на растенията. В последствие взех решение да продължа развитието си в областта на имунологията, която изучава имунната система. Целенасочено си подсигурих стажове в тази насока – механизми на вродения и адаптивния имунитет, ракова имунотерапия, и толерантност и имуносупресия. Следващата ми стъпка е докторантура, която считам за логично продължение на избрания от мен път.
Какво Ви даде Езикова гимназия? На какво ви научи?
Полети. Творене. Тръпка. Трептене. Вълнение. Ренесансово събуждане. Осъзнаване. Поглед. Смях…..
Много оставих в ЕГ. Много труд и емоция. Имах възможност да бъда председател на Ученическия съвет. С подкрепата на директора г-жа Магдалена Атанасова и г-жа Веселка Кръстева успяхме да се превърнем в сътворители на духа на ЕГ. Организирахме първия Коледен базар, благотворителни събития, участвахме в междуучилищен проект за ученическо самоуправление. Проведохме Ден на ученическото самоуправление на 9. май – ученици в ролята на преподаватели и администрация. Беше вълнуващо да вляза в ролята на директор. Междувременно ръководех и радио клуба. С клуба по дебати „Декарт“, воден от г-жа Донка Коева, преподавател по история, постигнахме прекрасни успехи в цялата област.
Най-яркият Ви спомен от ЕГ?
Не е един. Няма как да бъде.
Никога няма да забравя часовете по български език и литература. Никога! Там, тогава пространствата за мен ставаха други. Измеренията на съзнанието ми се създаваха, растяха и рушаха едновременно. „Там и тогава“ беше за „всичко и навсякъде“. Един е виновникът, носи името Грациела Солакова, Дъмбълдор на словото. В момента е под прикритие като преподавател по български език и литература в ЕГ. Толкова много чернови, довършени и недовършени творчески задачи, осъществени и неосъществени идеи, донесени и забравени кутии, развълнувани ученически умове бяха създадени там. Тя откри в мен любовта към словото. Тя ми го изобличи, за да мога аз да го превърна в нещо свое. И до ден днешен пиша. И считам себе си не само за човек, занимаващ се с наука, но и за човек на словото. „Думите са, по моето не толкова скромно мнение, нашият най-неизчерпаем източник на магия“, споделя Дъмбълдор.
Не мога да забравя писането на множеството сценарии, организацията и участието в многобройни събития в ЕГ – ежегодните концерти, Дните на випуска на завършващите, представянията на училищния алманах „Копнение“, литературни конференции и радиопредавания. С времето човек се насочва в определена посока, приоритетите и възможностите се менят. Тези моменти от ЕГ са ми свидни и ми липсват. Помня също така от часовете по химия при г-жа Латинка Димитрова, че винаги може да се намери причина да се даде на един ученик химичен преход.
ЕГ продължава и досега да ми създава спомени. Радвам се, когато разбирам за прекрасните събития, организирани от учители и ученици, успехите, активната и оживена среда. Със сестра ми Кристина Тодорова, която завърши ЕГ в немската паралелка през 2018 г., мисля, че сме единствените брат и сестра носители на Совата в една и съща категория, български език и литература.
За какво мечтаете?
Мечтая за пътешествия. Смисленост.
Образованието за мен е ценност. Вярвам, че знанието без принос е незначително. Надявам се някой ден да преподавам.
Какво бихте променили, ако можехте да се върнете назад?
Може би бих осъществил някои от идеите, които имах тогава, а не успях.
Какво бихте казали на настоящите учители и ученици от ЕГ?
Живеем във времена на разбиване на митове (aka стереотипи). Не позволявайте на тяхната рамкираща парадигма да ви пречи. Позволявайте да сте с открито съзнание. Създавайте.
Живеем във времена на комбинативност. Комбинативни личности, знания и умения, преживявания. Използвайте ги.
Не се изоставяйте и задоволявайте с вече полученото. Винаги се развивайте и имайте широк мироглед. Човек, колкото и да се подготвя, истинският опит идва тогава, когато се хвърли в дълбокото. Давайте!
Кога и как избрахте да се развивате в областта на имунологията? Какво Ви предлага тя и какво очаква от Вас?
Това се случи по време на лекциите ми по молекулярна имунология в Софийския университет. Спомням си чувството, навлизайки все повече в тази наука – удивление! Беше ключово да придобия и практически опит в областта, защото понякога има огромна разлика между това да се харесва нещо на теория и на практика. Успях да потвърдя този свой интерес благодарение на различните стажове.
Първоначално се е смятало, че имунната система има ограничена роля – само в защитата от болестотворни микроорганизми. В последствие започват да се откриват все повече нейни функции като например в предотвратяване на автоимунни заболявания, защита от ракови образувания, импликации в трансплантирането на органи и други. В имунната система протичат уникални биологични процеси, които не се срещат в други системи на организма.
Като всяка научно-изследователска дейност в която и да е наука, имунологията е лично и професионално предизвикателство. Учи на търпение, самостоятелност, висока организираност, комуникация с разнородни хора.
Т клетките. Споделете нещо повече за Вашата изследователска дейност в тази област? Или по-скоро: Споделете нещо за последната си изследователска дейност в областта на имунологията?
(Внимание, Science alert) Понастоящем изследвам т. нар. регулаторни Т клетки, които са специални клетки на адаптивния имунитет. Какво означават всички тези понятия? Нашият организъм трябва да се пребори с множество биологични заплахи за своето оцеляване. В тази задача ролята на имунната ни система е незаменима. Тя може да създаде отговор срещу точно конкретен вид заплаха, т.е. да се адаптира към нея, за да може възможно най-ефективно да я премахне. Това всъщност е адаптивният имунитет. Той се осъществява от различни видове клетки, сред които и регулаторните Т клетки. При нормални условия, те контролират действието на имунната система, участват в предотвратяването на автоимунни заболявания и алергични реакции. Удивително обаче, раковите образувания могат да отвличат регулаторните Т клетки на своя страна и да ги използват, за да се предпазят от това имунната ни система да ги разпознае, атакува и убие.
В работата ми, използвайки лабораторни животински модели, се опитвам да разбера повече за това, как различни белтъци си взаимодействат, за да се образуват регулаторните Т клетки и да проявят функциите си.
Работите и се развивате в Кеймбридж. Какви възможности за кариерно развитие в бионаучната сфера предлага този център на мисълта и науката?
Кеймбридж е уникална локация за бионаука. Предоставя възможности за кариера както в академичната, така и в индустриалната среда. Това не се наблюдава само тук, но и в много други държави. Вече е тенденция да се изграждат големи кампуси, концентриращи експертиза и оборудване, за провеждането на качествена научна дейност. Институтът, в който работя например, демонстрира ясни примери за разнообразни типове кариера на хора с биологично образование. Освен изследователската работа и различните кариерни нива в нея, развитие има в организирането на различни събития за специалисти и неспециалисти като конференции, фестивали, изложения, ученически дни, обучения и демонстрации. Бионформатиката и програмирането намират все по-засилено приложение в биологичната сфера. Няма как да пропусна да спомена и преподавателската дейност. Такава възможност съществува не само в училищата и университетите като част от програми за добиване на образователна степен. Преподаването може да се осъществи като водене на различни кратки курсове, например в летни училища. Или обучения в определени методи. Хора с биологично образование могат да градят кариера и в научни журнали.
Вашият свят е малък като клетките и голям като революциите в науката, които могат да предизвикат те. Може ли да предречете следващото решаващо откритие в областта на биологичните науки?
Науката, особено в днешно време, е бързо развиваща се в много направления. А и не изневерява на своята непредсказуемост. В този ред на мисли предричане на следващото откритие звучи малко фантастично. Но могат да се отбележат горещи зони на научно развитие. Може би те ще поведат следващата революция (някои вече са започнали). Обликът на бионауката бързо и силно се изменя от наскоро навлезлите методи, т. нар. следващо поколение, за получаването и изучаването на огромни база данни. Силно набиращо скорост направление е и комбинацията на бионауките с изкуствения интелект за откриването например на терапевтични и/или диагностични молекули. Работи се все по-усилено и в персонализираната медицина, която се изразява в създаването на лечение, съобразено с генетичната информация и специфики на заболяването на конкретния пациент. За да стане още по-многолико и интересно, Нобеловата награда по Физиология и медицина през 2018 г. беше дадена в областта на раковата имунотерапия, за откриването на начин, чрез който да се активира имунната система, за да разпознава и убива раковите клетки.