Венцислав Колев
Каски, които четат магнитните полета на мозъка и биха могли да позволят машинно управление с мисъл. Невидими покрития. Роботи, които могат да преподават уроци по физика на деца, да си играят с тях и да им разказват приказки… Не е сценарий за фантастичен филм. Всичко това се сбъдва, благодарение на откритията на научен екип, който е ръководен от ученик от нашето училище. Той се казва Венцислав Вълев и е професор по физика. Радва се на световно признание в областта, в която работи. За тънката граница между физиката и фантастиката, за силата на усърдния труд и на мотивацията четете в увлекателния разказ на г-н Вълев. Поредният разказ, който започва от Езикова гимназия – Силистра ви представяме сега в рубриката “Зелените улици на успеха”.
Венцислав Колев Вълев е учил в ЕГ през 1990-1991 г., френска паралелка, подготвителен клас. Той споделя, че само за една година овладява френски език на такова ниво, че няма никакви проблеми, когато на следващата година заминава да учи и живее във Франция. Учи физика в университета в град Брест. За да се издържа в университета, същевременно работи на половин работно време в местно училище. По програмата „Еразъм” завършва магистър във Великобританския университ в Кардиф. Докторската си дисертация по физика защитава в Холандския университет Радбауд, в град Наймеген. Следват шест години научна работа, в Белгийския университет в Льовен. Междувременно работи и шест месеца в Римския университет Сапиенца, като гостуващ професор.
През 2012 г. е приет на пост в Университета в Кембридж, където е сътрудник на Хомертон Колеж. Там научава за синдрома на самозванеца – чувството на човек, който се съмнява в собствената си стойност и страх другите да не го открият. Научава, че е много разпространено в Кеймбридж. Той обаче няма никакви съмнения – 100% сигурен е, че няма нивото за най-елитния университет на света. Но и е 100% мотивиран да стигне това ниво.
Две години по-късно спечелва научно финансиране от Британското кралско дружество, което му позволява да основе собствена научна група. Това е най-престижното научно финансиране в Англия, факт, който г-н Вълев не знае, когато кандидатства. Същевременно е назначен като доцент по Физика в университета в Бат, където живее в момента. Бат е уникален град, класиран като световно наследство от ЮНЕСКО. През април 2019 г. получава титлата Професор по Физика.
Какво Ви даде Езикова гимназия? На какво ви научи?
На първо място: любов! С моята съпруга Биляна бяхме съученици в подготвителен клас. Връзката ни започна през последния учебен ден. Интересно е, че до тогава не бяхме разговаряли. Спомням си само, че веднъж ме беше замерила с един жълт химикал. Аз бях единственото момче в класа и чрез поведението си бях много привлекателен, така че привличах предмети от разстояние. Спомням си също, че когато проявявах неустоимия си чар към милите съученички, винаги внимавах къде се намира големият пергел за черната дъска.
Учил съм на различни места, но само класа в Езикова гимназия бих нарекъл моят клас. Имахме много силни преподаватели, включително г-жа Димитрова, на която съм признателен. Няма да забравя класната ни – г-жа Филева. С желязна воля и безкомпромисен подход, тя беше мощен двигател на класа. Моите съученички също бяха невероятни – усърдни, амбициозни и способни. С много от тях сме във връзка чрез Фейсбук. Честно казано, те ме научиха да се уча. Като ги гледах как впечатляващо се справят с огромния материал, наложен от Филева, ден след ден, аз, единственото момче в класа, се стремях да не се излагам прекалено много.
Вашата научна кариера е в областта на физиката. Бихте ли разказали за последния си проект и за най-новите си занимания в тази област.
Когато започнах да уча физика, си мислех, че ще правя невероятни открития всеки ден. Впоследствие, като разбрах, че реалността е различна, се научих просто да си обичам работата. След време откритията дойдоха. Например, в началото на тази година моят екип демонстрира физичен ефект, който бе формулиран теоретично преди 40 години. Действието му обаче никой не бе успял да покаже на практика. Нашето откритие има отношение към развитието на нанотехнологиите и би могло да допринесе за напредък в редица области, включително в производството на високотехнологични химикали, в миниатюризацията и във фармацията. Физичният ефект се наблюдава посредством промяната на цвета на светлината, разпръсквана от вид молекули, като по този начин може да се измерват молекулите с точност 100 000 пъти по-голяма от максимално възможната до момента. Радвам се, че откритието бе подчертано от Посолството на Република България в Лондон и от нашето Министерство на Външните Работи.
Имам много други проекти със сътрудници от цял свят, но за мен едно от най-важните сътрудничества е с колегата д-р Славов от БАН, с когото разработваме материали за приложения в квантовата оптика. Наша обща статия бе публикувана наскоро и също бе подчертана от Посолството в Лондон.
Като ценител и автор на научна фантастика, предскажете коя от идеите в тази сфера ще се сбъдне най-скоро.
Идеи на научната фантастика се сбъдват вече. В моята работа аз ползвам мощни лазери, способни да топят метал, като фантастични лазерни оръжия. Освен това реализирахме парников двигател, който се нагрява с лазери – това е чисто сбъдване на стиймпънк фантастика. Науката, която разработвам, води до направата на покрития, които постигат невидимост. В по-широк мащаб, мои колеги изследват телепортация (на информация) и привличащи лъчи. Наши открития също могат да се ползват в каски, които четат магнитните полета на мозъка и биха могли да позволят машинно управление с мисъл. Ние също работим с хуманоидни роботи, които могат да преподават уроци по физика на деца, да си играят с тях и да им разказват приказки. Моите деца са често бета тестери на разработките, особенокогато има приказки.
Кое е общото между научната фантастика и физиката?
Освен гореспоменатите елементи, това, което ценя, е универсалността. Във филми като Star Wars и Star Trek най-различни извънземни раси преодоляват културни различия, за да постигнат разбиране и да работят заедно. Законите на физиката са едни и същи в цялата вселена. Мои колеги са с всякакви националности и цветове на кожа, очи, коси, и т.н. Има физици с всякакви религии, форми на тяло и полови предпочитания. Различията са ценни, защото водят до различни гледни точки и решения на общи проблеми.
Представете си, че Вашият роман “Лилава империя” бъде филмиран. Кое е посланието, което на всяка цена искате да стигне до зрителите? Кой режисьор бихте избрали? И кои артисти?
В областта на научната фантастика съм публикувал един роман и дузина разкази, предимно на френски. За режисьор бих избрал французина Люк Бесон, който направи “Петият елемент” и който създава много зрелищни кадри. Също бих взел Жан-Пол Готие за дизайнер на костюмите, заради неговата изобретателност и стил. Но посланието, което на всяка цена бих желал да стигне до зрителите е, че книгата е по-хубава.
Вашата формула за успех?
Успехът привлича успех. Често е трудно да се започне този цикъл. През първите 3 години в Белгия аз бях високо квалифициран специалист и се трудих усърдно. И тъй както безброй други високо квалифицирани специалисти, които се трудят усърдно, не постигах нищо забележимо. Моят научен успех започна през 2009 г., но на този успех му трябваха още години, за да се оформи. Когато през 2012 напуснах Белгия, това не бе по желание. Бяха ми прекратили договора по преценка, че нямам бъдеще в науката. Аз не бях съвсем съгласен и след като веднага ме приеха в Кеймбридж, там започнах с огромна мотивация. Две години по-късно, от университета ме посочиха като пример и ме поканиха да изнеса лекция на тема как се постига успех в Кеймбридж.