Осмокласниците пишат с „Яворови думи“ в рамките на Яворовата седмица

Знаете ли какво означава думата „чаяние“? Не е отчаяние. Светла дума е, дума, свързана с очакване, с това да твориш добро и да очакваш плодовете на доброто, което твориш. В часа за Черноризец Храбър осмокласниците трябваше да дадат цвят и звук на тази дума и да напишат текст с нея. Тогава тя стана оранжева – жълта – зелена и зазвуча като камбана и като хлопка от стадо в гората. Тогава се роди идеята да търсим звука и мелодията на стари думи, които са си отишли от езика ни. Да ги възкресяваме.

Събрахме стари думи от Яворовата поезия, потърсихме значенията им, изписахме ги. А в творческото ателие в рамките на Яворовата седмица всеки от учениците изтегли картончета с думи, обясни значението им пред класа, даде им мирис, цвят и звук и състави текст с тях. Навързаха се нанизи от думи, красиви думи, непонятни думи, странни думи. „Думите остават“ – така кръстихме ателието си. Остават думите – като полъх, като сенки, като звуци – те събуждат други стари думи, потъват в езерата на текстовете, извират от изворите, отварят Яворовите пътеки към хълмовете на поезията и те карат да се замислиш. Да опиташ да разбереш. Да се вслушваш в тяхната мелодия. Това направиха осмокласниците в дните, посветени на Яворов и на патронния празник – слушаха думите и опитаха да говорят по своя си начин, но с думи, които са си отишли вече и почиват забравени в пещерата на сенките.

Текст: Грациела Солакова