Знаете ли как да измерите правилно кръвното налягане? А пулс? И ако ги измерите, знаете ли какви изводи да направите за човека? Още по-сложни бяха някои от задачите пред състезателите, защото трябваше да измерят пулс с пясъчен часовник, както са го правили през Средновековието. Да определят честотата на сърдечния пулс по кардиограма. Да направят изводи за мощността на сърцето. Да съобразят и отговорят защо налягането на китката не е толкова точно, колкото това на лакътя. Да съобразят – това беше водещото при отговорите и представянето на отборите. Всяка една задача съдържа в себе си освен компетентности по химия, биология, физика, и математически изчисления. Учениците заедно измерват, смятат, боравят с формули, дори се налага да съставят сами формули. Всяка нула е от значение при представянето. Всеки термин трябва да тежи на мястото си. Това става ясно в диалога с журито, което задава въпроси за стъпките, чрез които децата са стигнали до отговорите.

1540 метра в секунда е скоростта на разпространение на ултразвуковата вълна – това е дадено в условието… Останалото е въпрос на търсене и мислене. В екип. “Ние заключихме…” – бяха обичайните думи на учениците, които представят задачите, свързани с ултразвука. “Съобразете…” пък е пожеланието от страна на оценяващите. Преценете… – много неща трябва да преценят учениците, дори и такива, които пряко не са зададени като условие. Дебелина на кожа. Разстояние до органа. Възраст на човека. На пациента. На човека, преди да е станал пациент. Колкото и малко да знаят за ултразвуковите вълни (а колко може да знае Виктор от Велико Търново например, която е едва в шести клас ), трябва да мобилизират знания и да се справят. Справят се. Справят се и с рентгеновите лъчи, и с тяхното преминаване, което зависи или не зависи от енергията на фотоните?

Въпросите, и то въпросите с предизвикателства, правят интересни знанията. Какво е необходимо, за да се справят учениците от шести, седми, девети клас? Не всички имат еднакъв набор от знания? Попитахме тях какво е необходимо. “Отборна работа” – беше категорична Ивелина Георгиева от Хасково. “Повече опит” е от полза според Александра Попова от Русе. И “повече приятели” – с усмивка се включи Васил Митрев от Благоевград. Повече…това е ясно. Нещо повече или повече от всичко. От всичко, което ще е над наизустяването в час. Над трупането на информация без приложение. Над четенето без мислене. Оценяват учениците от цяла България формата на състезанието,харесва им начинът, по който са зададени задачите. Всички те са единодушни, че за да справят, е необходимо мислене, а не толкова знание. Кое ги е затруднило най-много?“Многокомпонентните задачи – като четвърта задача например”. Защото изисква много и различни операции, но такива задачи са по-интересни. А интересните задачи, колкото и да са трудни, гонят скуката от часовете. Една от оценяваните компетентности при представянето на отборите е свързана с това доколко състезателят умее да създава интерес у публиката, доколко е убедителен. И подобно качество не се заучава. Както повечето стойностни неща, и то се развива. И се развива обикновено с екипна работа и отборен дух.